Нагло: кой и защо говори небивалици за случващото се в България
Абсурдно, нагло и крайно недобросъвестно преиначаване на фактите: днешната опозиция, управлявала преди това над десет години, се опитва да внушава, че България се намира в някаква повсеместна криза. Да видим дали е така.
Дебютът на новото управление бил „катастрофален”. Задавал се „крах, подобен на Виденовата зима”. Опозицията не пропуска и ден да напомни за себе си с подобни твърдения.
Преувеличени и изкривени
Казва, че целта ѝ не е да бъде заядлива, а да помогне като всяка конструктивна опозиция. Но всъщност се опитва всячески чрез нагнетяване на предимно измислени (или дължащи се на самата нея) проблеми да внушава, че държавата се намира в някаква повсеместна криза.
Разбира се, за новото управление времето съвсем не е безоблачно. А и работата на всяка опозиция е да търси поводи за критика и за „заяждане”. Само че, в интерес на истината, е добре да си даваме сметка, че в кривото огледало на нашата опозиция (управлявала преди това в продължение на повече от десет години) проблемите изглеждат силно преувеличени, а действителните образи – изкривени до неузнаваемост.
За да изрисува някаква апокалиптична картина на настоящето, лидерът на най-голямата опозиционна партия си позволява да твърди, че докато е бил премиер, е „успявал да държи” толкова години „доходите на българите толкова високи”, а цените на газа и тока – „най-ниски”. Твърдение, което освен че не е вярно, е и напълно безсмислено. Каквито и да са били цените по негово време, те са били негова заслуга точно толкова, колкото сегашната глобална енергийна криза е „заслуга” на днешните български управляващи.
Изобилие от примери
Останалите примери за опозиционна активност напоследък се характеризират с различна степен на нахалство. Какво друго означава да се търси отговорност от днешното (и от предхождащото го служебно) правителство за забавеното строителство на газовата връзка с Гърция, след като предишното управление не успя да я построи цели 12 години. Но затова пък успя само за година и половина да изгради през българска територия руския Турски/Балкански поток.
Силно преувеличен е и плачът за това, че пенсионерите били излъгани за преизчисляването на пенсиите от Нова година, тъй като част от тях са получили по-малко пари, отколкото през декември. Всъщност в резултат от приложеното преизчисление няма пенсионер с по-ниска пенсия от декемврийската. А разликата идва от намалената Ковид добавка, като за огромната част от засегнатите тази разлика представлява минимална сума. На всичко отгоре е ясно, че тя ще бъде компенсирана със задна дата в началото на февруари.
Същият е случаят с „драмата” около т.нар. изтичане на лични данни от БУЛСТАТ регистъра. Всъщност тези данни са публични от 15 години по силата на закон, който за последно е бил преправян от бившите управляващи. На днешното правителство се пада единствено отговорността да оправи тази каша.
На вътрешния министър пък вмениха отговорността за нашумял инцидент с ученически побой. В смисъл, че вместо да пази децата по улиците, се е увлякъл „във фантастичните сериали за кражби, изчегъртвания, внушения за всяване на страх и психоза”. Разбирай – разследвания за безобразията на бившите управляващи.
Недобросъвестност и наглост
Връх в тази поредица бе декларация на по-малкия партньор в опозиционната коалиция, който по повод една годишнина си позволи да попита „дали правителството на „Промяната“ няма да ни доведе до крах, подобен на този от Виденовата зима„. За всеки, който е преживял събитията отпреди четвърт век, това сравнение е обидно с абсурдното, нагло и крайно недобросъвестно преиначаване на фактите. В това отношение като че ли може да му съперничи само твърдението на ДПС, че прокуратурата е на Прокопиев, а Цацаров е поредната му жертва.
С цялата тази активност днешната опозиция повтаря характерните си черти от времето, когато беше управляваща: да послъгва на едро, да прехвърля собствената си отговорност другиму и да отклонява вниманието от собствените си грехове.
„Ако трябва да се изразя деликатно, бих казал, че дебютът е неубедителен, ако не трябва да се изразявам толкова деликатно, бих казал, че е катастрофален”, каза тези дни по адрес на новото правителство днешен опозиционен депутат. Достатъчно е обаче човек да погледне само грандиозната каша около т.нар. строителство на магистрала „Хемус”, за да си даде сметка, че определението „катастрофално“ е много по-подходящо за времето, когато днешният депутат беше вицепремиер.