Кой е олигарх – и кой бизнесмен
Гешев срещу олигарсите. В държава като България. Една част от българите смятат, че с акцията срещу Васил Божков иде възмездието за криминалния преход. Само че справедливостта в държава като България е досущ като “национална лотария”. Печеливши билети няма.
Ако босът на “Мултигруп” Илия Павлов беше жив, сигурно щеше да е доайенът на олигарсите в България. Но беше разстрелян преди 17 години от неизвестни и до днес лица, а от империята му, включваща някога стотици фирми, оцеляха само няколко хотела от соцвремена. През 2003 г. думата “олигарх” не беше в масово обращение, обществото още вярваше, че ще излезе от тунела на прехода – и хоп, ето ти демокрация, подобна на райската градина от Библията.
Макар че още в началото на този век вече беше ясно кои са печелившите от прехода към демокрация и пазарна икономика – това не бяха българските граждани, които така и не станаха достатъчно голяма средна класа, така че техните интереси да направляват политиката на управляващите. Олигархия и силна средна класа са взаимно изключващи се реалности. Оцелелите новобогаташи от прехода полека-лека се модифицираха в бизнесмени, участваха в публични събития, снимаха се с властта, финансираха явно и тайно различни политически сили.
Гешев ли чакахме
Онзи ден главният прокурор Иван Гешев обяви от името на всинца ни, че “искаме този криминален преход да свърши”. “Българските граждани искат справедливост и ние им я даваме. А сега някакви хора, за които е ясно какви са, изведнъж стават жертви, как така се страхуват толкова много тези олигарси от криминалния преход?”, обърна се Гешев към журналистите.
Ако главният прокурор на Република България констатира през 2020 г., че преходът е криминален и още не е свършил, излиза, че четиримата главни прокурори преди него не са свършили никаква работа. Нито пък премиерите, управлявали в условията на криминален преход и съжителствали с така формирания от него бизнес. А в последните десетина години премиерът е един и същ…
„Олигарх е богат човек, който не може да вечеря с премиера”, каза министър-председателят Бойко Борисов през 2012 г. в
интервю за „Капитал„, по времето на първия си мандат. А може ли да играе карти с премиера и също така да му се обажда по телефона, докато той спре да „му вдига„, както се случило с хазартния бос Васил Божков. В третия си мандат Борисов често-често започна да споменава за “олигарси с медии”, без да ги назове, както и че вече се арестуват олигарси – например при задържането на Николай и Евгения Баневи през октомври 2018 г. (Последваха ги семейство Арабаджиеви.) Тазгодишните акции срещу Божков и съдружниците му обаче са тема-табу за Борисов. Само главният прокурор говори за тях, а в последните дни той е по-често в новините от Бойко Борисов.
Кой е олигарх – и кой бизнесмен
Но къде е границата между олигарси и бизнесмени? Зависи от тяхната близост до властта. Така излиза от т.нар. Железен закон на олигархията, формулиран от Роберт Михелс в книгата му “Социология на политическите партии в условията на демокрация” (1911 г.). Австрийският изследовател прави извода, че общественият прогрес е немислим без големи организации.
Те, разбира се, имат ръководни органи и апарат, които неизбежно съсредоточават властта в свои ръце и подчиняват политиката на собствените си интереси. Така всяка партия, без значение колко демократична е, оформя олигархична група, чиито интереси са свързани единствено с осигуряване на привилегии – и безразличие към нуждите на останалите. Затова Михелс смята, че демокрацията е невъзможна, тъй като пречките за осъществяването ѝ са вкоренени в самата същност на човешката природа и политическите борби. Тъжен извод.
През 1995 г., а и преди това, Илия Павлов не се водеше олигарх. Беше бизнесмен, известен с близостта си до Андрей Луканов и видни фигури от БСП, а по-късно и до такива от НДСВ и ДПС. Преходът доказа, че няма проблем гущерът да скъса опашката си – т.е. групировките да се легализират и извадят бизнес на светло. (Нима “Мултигруп” е имала проблем с легализацията на каквото и да било?!) Но те не късат връзката с партиите, осигурили им привилегията да натрупат богатство чрез обществени поръчки и удобни закони. Властта създава олигарсите, които подпомагат собственото ѝ обогатяване. Сиреч, олигарсите са “политическите капиталисти”, по определението на изследователи, проучвали олигархията като политически проблем на руския посткомунизъм.
Олигарх ли е бившият мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, чиято банка имаше възходящ тренд при три правителства, а политици от всички партии са посещавали кабинета му? Според самия Василев, политиците в България са класическите олигарси. Олигарх ли е Делян Пеевски, който нямаше да е магнатът, който е днес, без политическите си връзки? Олигарх ли беше убитият преди две години близък до ГЕРБ Петър Христов, чието убийство е още неразкрито, и чийто бизнес с неясен произход е преживял истински възход при управлението на ГЕРБ?
Миналата есен лидерът на социалистите Корнелия Нинова обвини Борисов, че “с помощта на олигарси” се опитва да овладее БСП, без да назове имена. Наблюдатели разпознаха в думите ѝ бизнесмена Георги Гергов, лидер на БСП-Пловдив и почетен консул на Русия, комуто властта на ГЕРБ на няколко пъти осигури милиони. Баневи и Арабаджиеви нямаха този… късмет.
Родени от политиците
Олигархичната власт е функция на политическата, така че в ръцете на политиците е да премахнат олигарси(те). В края на м.г., по време на консултациите за промяна в Конституцията, президентът Румен Радев заяви, че “една прокуратура може да се самоунищожи и самообезличи, ако не води ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта и ако не преследва с еднакво настървение всички олигарси”. Президентът знае, че това е невъзможно, не само защото олигархия все по-често бива заменена от термина “пристрастен плурализъм” (biased pluralism).
В държава като България, където голяма част от бизнесмените имат твърде неубедителни доказателства за произхода на богатството си, дори и всички известни олигарси да бъдат пратени в затвора, на тяхно място мигновено ще се появят нови. А хвърлянето на олигарси “зад борда” изтрива неудобна политическа история и затваря икономически досиета, които обществото така и не прочете.
Една част от българските граждани смятат, че са дочакали възмездието за криминалния преход с акцията срещу смятания за недосегаем Божков и с другите преди него. Смятат, че имат право заради Лукановата зима, изгорелите през зимата на 1996-97 спестявания, голямата корупция, избягалите на Запад дъщери и синове, мизерните пенсии. Годините, през които хора като него са купували златни ритони и частни самолети.
Но пред съда трябва да бъдат изправени тези, които го позволиха – политиците. Само че справедливостта в България е досущ като “национална” лотария. Печеливши билети няма.