Успехът не идва от това, че другите са признали твоя труд. Той е плод на семето, което си посял с любов. И когато дойде време за жътва, можеш да си кажеш: “Аз успях!”.
Ти успя да спечелиш уважение за своя труд, защото работи не само за да оцелееш, а за да демонстрираш своята любов към другите. Ти успя да свършиш онова, което започна, въпреки че не можа да предвидиш всички капани, на които попадна по своя път.
И когато ентусиазмът ти угасваше пред трудностите, с които се сблъска, ти създаде в себе си дисциплина. А когато дисциплината се изпаряваше, защото се умори да я спазваш, ти използва своите моменти за почивка, за да помислиш какви са следващите стъпки, които трябва да предприемеш.
Ти не се парализира от пораженията, които са неизбежни в живота на онзи, който поема рискове. Ти не изпадна в агония за онова, което изгуби, когато твоите идеи не сработиха. Ти не спря, когато постигна своите моменти на слава, защото все още не беше постигнал предначертаната цел.
И когато осъзна, че ще трябва да помолиш за помощ, ти не се почувства унижен. А когато научи, че някой има нужда от помощ, ти му показа всичко, което беше научил, без да се страхуваш, че ще издадеш тайните си на другите.
На този, който чука, ще му се отвори. Този, който иска, ще получи. Този, който утешава, знае, че ще бъде утешен.
Success does not come from having one’s work recognised by others. It is the fruit of the seed that you lovingly planted.
When harvest time arrives, you can say to yourself: ‘I succeeded.’
You succeeded in gaining respect for your work because you did not work only to survive, but to demonstrate your love for others.
You managed to finish what you began, even though you did not foresee all the traps along the way. And when your enthusiasm waned because of the difficulties you encountered, you reached for discipline. And when discipline seemed about to disappear because you were tired, you used your moments of repose to think about what steps you needed to take in the future.
You were not paralysed by the defeats that are inevitable in the lives of those who take risks. You didn’t sit agonising over what you lost when you had an idea that didn’t work. You didn’t stop when you experienced moments of glory, because you had not yet reached your goal.
And when you realized that you would have to ask for help, you did not feel humiliated. And when you learned that someone needed help, you showed them all that you had learned, without fearing that you might be revealing secrets or being used by others.
To him who knocks, the door will open. He who asks will receive. He who consoles knows that he will be consoled.
taken from THE MANUSCRIPT FOUND IN ACCRA