Дните, които промениха България
В България е имало много значими протести, но само един е довел до цялостен и траен завой на държавата. Това е протестът от 1997, след който България окончателно се обърна към Запада.
Помните ли професорите, заболи с карфица листче на ревера си, на което пише „3$”? Толкова е размерът на месечната заплата на преподавател в Софийския университет в началото на 1997 година, когато инфлацията в страната вече надвишава 400 процента.
Протестите, от които изминаха 20 години, никога не се сдобиха с емблема, нито с мото, но ако трябва със задна дата да им намерим някакъв символ, това би следвало да е именно онзи ревер на зимното палто и листчето, прикрепено с карфица.
Да си спомним
Едва ли има друг период в българската история, за който общественото мнение да е толкова единно. Правителството на Жан Виденов (БСП) успя да постигне това, което дори Живков не съумя – да предизвика консенсусен негативен прочит на почти всичко, което извърши. В края на 1996, след две години управление на кабинета “Виденов”, България изглежда така:
Страната е преминала едновременно през зърнена и през банкова криза. За броени месеци са фалирали 15 банки, а инфлацията стопява дълговете на кредитните милионери. Държавните предприятия са призовани да не плащат дълговете си. Ударени са спирачки на развитието на пазарната икономика, а правителството започва да контролира цените на все повече стоки. И въвежда нещо, което историците днес определят като модифицирана форма на централно планиране. Насърчава се наливането на пари в държавните предприятия, а печалбата на самите предприятия е предоставяна на икономически групировки.
Отдалечаването на България от света става факт, макар да е подадена формална молба за членство в ЕС. Организации като Световната банка, МВФ, структури на ЕС и на НАТО са определени като колонизаторски, а ксенофобската лексика на членове на кабинета е запомнена с обвиненията в “отродителство” към всеки, който апелира за отваряне на страната към ценностите на демократичния свят.
Към 10 януари 1997 година България се намира и в политическа криза – правителството вече е подало оставка, но хората по улиците искат да предотвратят създаването на нов социалистически кабинет. Парламентът е обграден от протестиращи. За да се смаже протестът, правителството в оставка вика на помощ полиция от други градове на страната. През нощта на 10 срещу 11 януари полицията извежда депутатите с автобуси и пребива десетки протестиращи, сред които журналисти и депутати от опозицията.
Когато България стана друга
Макар и да е битово ориентиран, протестът от 1997 води до цялостен завой в българската външна и вътрешна политика. Парламентът гласува декларация, с която обявява членството в НАТО и в ЕС за приоритети, по които има национално съгласие. Приватизацията и преходът към пазарна икономика стават неотменима цел. Финансовата стабилност е възстановена, макар и с цената на загубен финансов суверенитет (валутния борд).
Нито един протест в най-новата българска история не води до толкова цялостна и толкова трайна промяна в облика на страната. Нищо, че останалите протести са по-многобройни, понякога по-романтични и често пъти по-известни. Протестите от 1990 например отвоюват ден по ден малки стъпки към демократизирането на страната. Протестите от 2001 въстават срещу “системата” и се обявяват против партиите, но получават все така партиен модел на управление. Протестите от началото на 2013 се борят срещу високите цени на тока, но вместо спад на цените постигат оставка на едно и без това отиващо си правителството. Най-дългият протест в историята – този, който започва през юни 2013, постига незабавно оставката на един човек от управлението, а после води до падане на правителството. Падане, извоювано с непропорционално високи и дълготрайни усилия.
Така че, както и да го погледнем, именно “битовият” протест от 1997 води до най-големия ценностен завой след 1989 година.