Какво обсъдиха Меркел и Борисов в София?
Приоритетите на българското европредседателство, отношенията с Турция, интеграцията на Западните Балкани – това бяха някои от основните теми на днешното работно посещение на Ангела Меркел в България.
Най-важната новина след разговорите на Ангела Меркел с българския премиер Бойко Борисов в резиденция „Бояна“ е, че до края на юни във Варна ще се състои работна среща между най-важните европейски институции и официални представители на Турция в опит да бъдат нормализирани отношенията между Анкара и ЕС.
„Приветствам инициативата на премиера Борисов заедно с председателите на Еврокомисията, Европарламента и Европейския съвет да се срещне с президента Ердоган за разговори по всички нерешени въпроси между Европейския съюз и Турция. Имаме нужда от подредени отношения с нашия съсед, за да решаваме проблемите, които възникват. Смятам, че срещата е добър шанс да се говори с турския президент по всички въпроси, които ни вълнуват“, изтъкна Меркел по време на заключителната пресконференция. Премиерът Борисов обясни, че идеята е срещата във Варна да помогне за изчистването на възникналите напрежения между Анкара и Брюксел.
Ангела Меркел похвали освен това охраната на българската граница с Турция, в която участват офицери и техника на европейската агенция „Фронтекс“.
Съществено място в днешните разговори в резиденция „Бояна“ е било отделено на интеграцията на Западните Балкани в европейските структури. За целта в София се подготвя неформална среща на ръководителите на Еврокомисията, Европарламента и Европейския съвет с правителствата на бившите югорепублики. Меркел е споделила оценката на България, че ЕС е длъжен да проявява по-голям интерес към страните от Западните Балкани и да се погрижи за това те да получат перспектива за прием в ЕС.
Съюзът трябва да се изявява пред света по-единно и по-бързо да взима решенията си. Само така, той ще може да затвърди позициите си в света, заяви още Меркел след разговорите си с българския премиер Борисов. С него тя е обсъдила и стратегическите отношения с Китай и нуждата от единни европейски позиции. Поводът – опитите на Пекин да води отделен диалог с 16 източно- и югоизточноевропейски държави, от които някои членуват в ЕС, а други – не.