Какво може руската подводница?
Каква е истината за аварията на руската подводница? Защо на борда е имало толкова много капитани първи ранг? Каква е била мисията на „Лошарик„? Около аварията с руската подводница, отнела живота на 14 души, има много открити въпроси. Надали някога ще научим цялата истина.
Трагедията, разиграла се в руски териториални води в Баренцово море на 1 юли 2019, отне живота на 14 души. Министерството на отбраната на Русия обаче съобщи за катастрофата едва ден по-късно. При това то нито назова точните координати на местопроизшествието, нито пък посочи за какъв точно „дълбоководен апарат“ става дума. Известно беше само това, че той „се използва за изучаване на придънния слой на Световния океан в интерес на военноморския флот на Русия„.
На 3 юли министърът на отбраната Сергей Шойгу съобщи, че на борда на научно-изследователска станция на военноморския флот на Русия, провеждащ планови изследвания в руски териториални води, е избухнал пожар. В същия ден Дмитрий Песков, прессекретар на президента Владимир Путин, съобщи, че част от информацията за инцидента представлява държавна тайна, поради което няма да бъде обнародвана.
Какво може руската подводница?
Някои руски медии, сред които РБК („РосБизнесКонсалтинг„) и „Новая газета„, информираха, че катастрофата е станала на борда на атомната подводница, наричана „Лошарик„. Те писаха, че тя не спада към Северния флот, а влиза в състава на Главно управление „Дълбоководни изследвания“ на руското Министерство на отбраната, което е по-известно под името „Подводно разузнаване“.
Интернет изданието „Газета.ru“ на свой ред съобщи, че подводницата, която не е носела оръжия на борда си, има възможност да се спуска на дълбочина до 3000 метра и е предназначена преди всичко за дълбоководни спасителни операции. Освен това по мнението на някои експерти, плавателен съд от този тип е способен да разполага дълбоководни мини, в това число и ядрени, да провежда разузнавателни операции и да унищожава телекомуникационни кабели.
„Комерсант“ уточнява, че катастрофата е станала в акваторията на Северния флот в района на Колския залив на Баренцово море и публикува снимка на загиналите на 1 юли членове от екипажа. Интересен детайл е, че на борда са се намирали седем капитана първи ранг (еквивалент на армейското звание полковник). Бе оповестено също така, че на борда са се намирали двама души, удостоени със званието Герой на Русия. Ако може да се вярва на руските средства за масова информация, голяма част от онези, които са били на борда, са сътрудници на засекретен научно-изследователски институт, пряко подчинен на министерството на отбраната. На фона на всичко това може да се предполага, че мисия „Лошарик“ е била свръхважна.
По данни на „Газета.ru„, пожарът е бил предизвикан от късо съединение в електрическата инсталация на подводницата. Днес (4 юли 2019) министърът на отбраната Сергей Шойгу обяви, че пожарът е избухнал в машинното отделение. По думите му, ядреният реактор не е бил засегнат от пожара. Шойгу подчерта, че подводницата трябва да бъде ремонтирана колкото се може по-бързо, за да се използва отново.
Ще научим ли някога цялата истина?
И така: руските власти твърдят, че ядреният реактор на подводницата не е бил засегнат. Според политическия наблюдател Константин Егерт именно това е основният въпрос, свързан с трагедията от 1 юли. Той е убеден, че руските власти никога няма да кажат пред обществеността цялата истина за аварията в Баренцово море.
Именно в това се крие и основният проблем – хората с пагони в Русия не са длъжни да се отчитат пред никого, освен пред президента, пише Егерт и продължава:
По отношение на армията, полицията и специалните служби, ролята на президента на Русия твърде много прилича на ролята на руските самодръжци. Интересите на държавната безопасност им позволяват да засекретяват всичко, което си пожелаят. Сега може да се предположи, че неудобните въпроси към властта няма да бъдат прекалено много на брой. Защото в ежедневния си живот руснаците се отнасят твърде равнодушно към военните. Само историята с подводницата „Курск“ предизвика кратковременен прилив на симпатии към семействата на загиналите. Но не бива да забравяме, че тогава все още съществуваше независимият канал НТВ, който осветяваше историята подробно. Неговите журналисти действително влязоха в ролята на „четвърта власт„, за което обаче скоро си платиха.
Днес армията в Русия се е превърнала в почти затворено общество – дори по-капсулирано, отколкото по времето на СССР. То живее в условието на почти пълна крепостна зависимост от своето началство. На него му е много трудно – да не кажем почти невъзможно – да защити своите права. Армията на практика ври в собствения си сос. А какво точно ще заври в него в случай на голяма политическа криза, един Бог знае. Но на руските военнослужещи им е пределно ясно едно: изнасянето на кирливи ризи на показ е най-тежкото престъпление в очите на началниците. Така че не очаквайте истината за аварията на „Лошарик„. Освен ако с нейното разследване не се заеме някой Bellingcat, пише в заключение Константин Егерт.