Какво цели ГЕРБ с тези стъпки?
Борисов и „пълзящата диктатура„. Какво се крие зад тези думи? „Апартаментгейт“ и други скандали развалят блажения сън на г-н Борисов. А изборите за ЕП наближават. На този фон премиерът заговори за „пълзяща диктатура„, която се опитвали да наложат опонентите на ГЕРБ.
„Трябва да обединим всички сили срещу пълзящата диктатура, която се опитват да ни наложат нашите опоненти“ – така премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов коментира подписаното споразумение за съвместна работа на евроизборите с партия „Никола Петков“. Това е поредната стъпка, предприета от ГЕРБ, която е насочена към привличане на съмишленици. Или по-точно – към събиране на „патерички“ за предстоящия на 26 май вот. Партията на Борисов вече има подписано споразумение с „Обединени земеделци“, както и със СДС. Последните получиха и избираемо място в евролистата, щедро предоставено на г-н Александър Йорданов. Шефът на предизборния щаб на ГЕРБ г-н Цветанов посочи, че предстои и подписването на споразумения за европейските избори с „Гергьовден„, „Съюза на репресираните“ и „Български демократичен форум„.
Какво цели ГЕРБ с тези стъпки?
Първо: партията на Бойко Борисов се опитва да спечели легитимност и подкрепа за своите каузи в средите на демократите антикомунисти. Те бяха гръбнакът на алтернативата на социалистите, която се оформи след рухването на комунистическия режим. Особено апетитна и ценна тук е „историческата марка“ СДС.
Второ: Борисов и Цветанов остават верни на класическия римски принцип: Разделяй и владей. Част от представителите на традиционната десница (ДСБ), както и другите формации в „Демократична България“ вече изтъкнаха категорично, че няма да работят с ГЕРБ. Изглежда, че те (по-специално ДСБ) си взеха поука от второто правителство на г-н Борисов (ноември 2014 – януари 2017), когато той успя да изкуши някои от лидерите на Реформаторския блок (РБ) с постове в кабинета. Въпросните „колаборационисти“ – министри от РБ – бяха използвани от Борисов като жив щит. Те бяха поставени на невралгични постове, фокусиращи големи обществени очаквания (икономика, здравеопазване, образование, правосъдие и т.н.).
От една страна, партньорството с ГЕРБ разочарова много от избирателите на реформаторите и обезкърви традиционната десница. От друга, след предсрочния край на „Борисов 2“ съдебната система, жадна да демонстрира успехи в борбата с „корупцията по високите етажи„, подхвана „живия щит„. Даниел Митов, Петър Москов, Николай Ненчев, Христо Ангеличин и др. станаха обект на дела; някои получиха и осъдителни присъди. Пита се дали Борисов и неговата партия, за които се твърди, че контролират ключови лостове в палатите на Темида, не се „отплатиха“ по този начин за вярната служба на своите „патерички“ във властта?
Днес ГЕРБ отново успешно съблазняват част от десните. По този начин пречат на изграждането на единен фронт срещу себе си. Що се отнася до това дали ГЕРБ би могъл да спечели от новите си протези или придатъци: не е изключено, но е малко вероятно. „Марката“ СДС отдавна загуби своята привлекателност; електоралната тежест на партията е около процент. Тя изглежда се превърна в заложник на клиентелистки и корпоративни интереси. Макар и да не се е споминал, явно понастоящем синият лъв води мизерен пенсионерски живот. (Последното го прави особено податлив на изкушения.)
Да хвърлим поглед и върху партия „Никола Петков“. В дигиталната ера не е нужно да видиш обувките и дланите на човека, за да си изградиш бърза представа за него; достатъчно е да погледнеш отпечатъка му в интернет. Един бърз поглед върху блога на партията, показва, че той не е обновяван от 2010 година (!), откогато е в процес на разработка (партията има и някакъв рудиментарен сайт, който дори няма да коментирам).
Ще помогне ли този ход?
Ако нестихващият скандал „Апартаментгейт“ доведе до тежка ерозия за ГЕРБ, „патеричките“ няма да могат да спасят партията на г-н Борисов. Напротив, може да се окаже, че малките платноходки, които опортюнистично се привързаха за политическия „Титаник„, ще потънат героично заедно с него.
И така стигаме до интифадата срещу „пълзящата диктатура„, която според премиера е в основата на инициативата за търсене на партньори на ГЕРБ. През призмата на обвиненията в корупционни схеми, шуробаджанащина и търговия с влияние въпросната инициатива обаче може да бъде описана най-добре в стил „обява за работа„:
„Спешно! Фирма „Али Баба и 40-те калинки“ набира хора по специалността кумсерватизъм. Отлично възнаграждение: Акт 16, магистрали, суджук и др. Гъвкаво работно време. Неограничена безотговорност. За справки и записвания: гр. София, МС, бул. „Дондуков 1„.
Комично е лидерът на партия, която с малки прекъсвания управлява вече близо 10 години, да говори за „пълзящата диктатура„, която я заплашвала. На практика почти всички разклонения на единната държавна власт са в ръцете на ГЕРБ (да оставим настрана президента Радев, който дойде на крилете на БСП): законодателната, изпълнителната, съдебната („ти си го избра„; „ако не слушаш – КПКОНПИ и ще светнеш като елха“), както и медийната, макар и с малки изключения (България е на последно място по свобода на медиите не само в ЕС, а и на Балканите, по данни за 2018).
Ясно е защо изненадващата „пукнатина в матрицата„, породена от разследванията на сделките на властта, публикувани през последните седмици, разваля блажения сън на премиера Борисов. И докато говори за „пълзящата диктатура„, в главата му вероятно се върти следният напрегнат монолог:
„Бре! Някакви си журналисти и досадни анализатори не ни оставят на мира – нас, добричките държавници и родолюбци… Пречат ни на обзавеждането с апартаменти, тераси, барбекюта… Не щат да вдигнем небостъргачи… Ей, как не ги е срам!„.
Каква „пълзяща диктатура„, г-н Борисов, какви пет апартамента?