„Сбогом, свобода“? Каква е равносметката от управлението на Макрон?
„Пожелавам си, ако Макрон остане на поста си, да бъде толкова благодарен на избирателите, че да не ограничава още техните свободи„, казва журналистката Роми Щрасенбург.
ДВ: Госпожо Щрасенбург, книгата ви се казва „Adieu liberté – Как моята Франция изчезна„. За коя Франция говорите в нея?
Роми Щрасенбург: Като много млади германци, особено жени, притежавах доста илюзорна представа за Франция. Мислех си, че това е страната на свободата. Но след това, когато заживях тук, видях тази Франция да изчезва много бързо.
Или по-скоро разбрах, че от една страна, това е било илюзия. Става въпрос за общество, функциониращо много по-йерархично от германското. Но това бе и период, в който съвсем реално свободата изчезна. То стана още по-осезаемо след атентатите през 2015 година. Франция вече беше съвсем различна. Едва тогава осъзнах с колко малко свобода разполагам тук, не на последно място и заради работата ми в Charlie Hebdo. Свободата изчезваше и с все по-репресивните и неолиберални политики, които налагат все повече ограничения.
ДВ: Какво разделя Франция в момента?
Роми Щрасенбург: Разделението е изключително сериозно. Има хора, които наистина трябва да се опитат да запазят хладилника си пълен към края на месеца. Винаги давам за пример буркана с „Нутела„. През 2018 г. големите супермаркети в провинцията организираха промоция на „Нутела„. Тогава хората разграбиха тези буркани. В социалните мрежи се появиха кадри от това и имаше подигравки: „О, Боже, те се хранят толкова нездравословно и се хвърлят на промоциите!“ Това беше дискусията в кръговете в Париж.
В интервюта обаче моите колеги чуха следното: „За моето дете „Нутела“ е луксозен продукт. През останалата част от годината просто използваме неин заместител.“ Този прост пример показва разделението. Като добавите и покачването на цените на тока, това разделение се задълбочава.
ДВ: Какви са страховете, които ще повлияят върху президентските избори?
Роми Щрасенбург: Бих могла да кажа: страхът от Марин льо Пен. Това би било хубаво, но за съжаление не е така. Съществува реалната опасност тя да спечели. А истинският страх е, че хората няма да се надигнат от столовете си, за да гласуват срещу нея – така предвиждат мнозина.
За известно време страхът от войната в Украйна беше много осезаем. Тогава всички пак смятаха, че Макрон е супер, защото той е единственият, който що-годе може да си представите на международни срещи и преговори. Кой би искал да види Земур или Льо Пен на подобна среща на върха? Кой би искал те да преговарят с Путин? Много малко хора!
Страхът от войната в Украйна и страхът от намаляването на покупателната способност повлияха на вота. Сега, между двата тура, може и да си помислите, че хората се страхуват Марин льо Пен да не стане президент. Но, за съжаление, страхът не е толкова голям, че да очаквам твърдо подобен резултат да бъде предотвратен – както беше преди пет години.
ДВ: Как може да се развие Франция след изборите?
Роми Щрасенбург:: В най-лошия случай Льо Пен би дошла на власт, разбира се. Тя иска пренаписване на европейските договори, желае повече суверенитет. Тогава не бих била обнадеждена за развоя на войната в Украйна… Да предположим, че не се стигне дотам, а Макрон остане на поста си. Заради огромния успех и присъствието на двамата крайнодесни кандидати и републиканката Валери Пекрес, политическата култура в страната се е променила. Изместването вдясно е налице.
И сега въпросът е: как ще успеем да противодействаме на това в следващите пет години? И дали въпреки всичко левите ще успеят да повлияят на политиката и културата, ако се представят силно на парламентарните избори през юни? Ясно е следното: навсякъде, където левицата има думата, там има повече пари за култура. В библиотеките има различни книги, провеждат се различни събития, има различни хора, играещи в театрите. И това е най-важното. Президентските избори са едно нещо. Но в крайна сметка става въпрос и за това кой е активен и ангажиран на терен.
ДВ: Колко важни ще са избирателите на левия кандидат Жан-Люк Меланшон на балотажа?
Меланшон получи повече гласове в първия кръг, отколкото през 2017 година. Той каза „Нито глас за крайната десница„, но не призова изрично „Гласувайте за Макрон„. Мнозина се опасяват, че избирателите на Меланшон, които в момента са в левия лагер, могат да отидат надясно. Затова и призивът му не беше лош.
Във връзка с книгата ми „Adieu liberté“ си пожелавам, ако Макрон остане на поста си, да бъде толкова благодарен на избирателите, че да не ограничава още техните свободи.
Много е притеснително и опасно, ако като журналист не мога да снимам полицаи по време на тяхната работа – това е нещо ново. Не само журналистите, но и всички хора от гражданското общество, които Макрон искаше да привлече към своето движение, останаха изключени. Той не изпълни обещанието си. Напротив, ние всъщност не можем да правим това, което е важно за нас. Искам да вярвам, че пандемията и „жълтите жилетки“ направиха ситуацията толкова тежка. Но въпреки тях равносметката за Макрон в много аспекти е опустошителна.
Роми Щрасенбург е главен редактор на немското издание на френския сатиричен вестник „Шарли Ебдо„.