Много по-напред сме от вас, каза Борисов по време на визитата си в Хърватия. Прав е премиерът ви, въздъхва по този повод един хърватин. А Любослава Русева доказва, че България наистина, ама наистина е задминала Хърватия.
„Добре се живее в България и сме много по-напред от вас“ – каза премиерът Бойко Борисов по време на съвместна пресконференция с хърватския си колега г-жа Ядранка Косор. Свързвам се с колега от Загреб (накрая ще разкажа как се запознахме), за да го питам наистина ли хърватите живеят по-зле от нас. „Прав е вашият премиер! – въздъхва той с горест. – Тук е ужасно!“
През декември миналата година, разказва колегата, бившият министър на отбраната Берислав Рончевич бил осъден на 4 години затвор за това, че причинил щети на държавата за 10.2 млн. куни (около 1.8 млн. долара). Рончевич купил чрез преки преговори скъпи и некачествени камиони за хърватската армия. Неговият заместник Иво Бачич пък бил осъден на 2 години ефективно.
„Отвратително!“
„Съдът постанови, че двамата са извършили злоупотреба със служебното си положение, купувайки от фирма „Еурокамиони“ 39 военни возила за 34.4 милиона куни, което е с 10.2 милиона повече от цената, предложена на анулирания търг от фирма MAN Importer. За същите пари е можело армията да бъде снабдена с много повече качествени камиони!“ – обясни колегата, едва сдържайки гнева си. „Отвратително!“ – съгласявам се, но човекът от Загреб ме засипва с поредната порция неприятна информация от родината си:
Преди онези крадливи типове Рончевич и Бачич, хърватски съд осъдил бившия вицепремиер Дамир Поланчец на 15 месеца затвор за злоупотреба със служебно положение и с държавни средства. Поланчец, срещу когото имало дела по още две обвинения за корупция, бил обвинен за финансово ощетяване на държавата, защото поръчал и платил 500 хил. куни (около 96 хил. долара) за ненужно международно изследване.
„Просто нямам думи! А какво стана с бившия ви премиер?“
„В личния сейф на Иво Санадер в една банка в Тирол бяха открити над 500 000 евро в брой, както и много ценни книжа!“
Отделно – след като избягал от Хърватия, Санадер имал нахалството да открие две сметки в Австрия. В тях били открити още 1.3 млн.евро, като едната била на името на тъста му, за да се заличат следите.
„А Интерпол успя ли да го хване?“
„Че как не?!“ – отговаря хърватинът с изненада.
След като Хърватия обявила Санадер за международно издирване, Интерпол го открил, арестувал го и от 10 декември миналата година бившият премиер се намирал под домашен арест в Залцбург. Повдигнато му е обвинение за злоупотреба със служебно положение и за източване на държавни компании чрез близката до него фирма „Фими-медия„. В списъка с ограбените фирми са Националната електрическа компания, както и държавната петролна фирма „Диоки“.
„Смяташ ли, че Иво Санадер също ще бъде осъден?“ – обаждам се плахо, за да туширам ефекта от посипването на още сол в хърватската рана.
„Че как не?!“ – отвръща колегата с още по-голяма изненада и продължава…
Корупцията не била единственият проблем на страната. Повечето проучвания на общественото мнение напоследък показвали, че хърватите са апатични или дори враждебно настроени спрямо присъединяването си към ЕС. Към днешна дата едва 38% подкрепяли евентуално скорошно еврочленство. „Хърватите не искат да ги приемат в клуб, в който приемат такива като тях” – перифразира Граучо Маркс колегата, а аз бодро предлагам:
„Идвай в България! Тук наистина се живее добре!“
Веднага давам пример с предишния мандатоносител Ахмед Доган, който беше оневинен за хонорара си от 1 млн. евро по проекта „Цанков камък“, тъй като съдът не откри конфликт на интереси. Следват добрите новини, че:
– Бизнесменът Христо Ковачки получи тригодишна условна присъда за укриване на над 16 милиона лева данъци;
– ВКС призна за невинен бившия директор на фонд „Земеделие” Асен Друмев както по обвинението за сключване на три неизгодни сделки, така и за злоупотреби със средства по програма „САПАРД”;
– СГС оневини бившия земеделски министър Венцислав Върбанов за това, че през 1998-2001 г. е извършил умишлена безстопанственост и е причинил щети на фонд „Земеделие” за над 87 млн. лв;
– През март бившият военен министър Николай Цонев беше оправдан по трето дело – за сключването на четири неизгодни сделки и нанесени щети в размер на 970 хил. лв.;
– Сегашният вътрешен министър Цветан Цветанов е бил предварително оневинен от Националната агенция за приходите за притежанието на шест апартамента без доказан произход на средствата, като тепърва НАП ще оневинява и неговия тъст…
„Имаме и доказано некорумпиран политик!“ – хваля се, цитирайки изказване на предишния столичен кмет Софиянски и пускайки линкове към множеството дела, по които е бил обвиняем и съответно оправдан.
„Как да ви настигнем?” – чуди се хърватинът, чиято заплата била само с 45% по-висока от моята.
„Имате и голяма безработица” – въздъхвам, след което получавам отговор, че в края на март безработицата в Хърватия била спаднала с 0,3%.
„А у нас се увеличава!” – отвръщам с гордост, като цитирам разпространените на 29 април данни на Евростат, според които в България безработицата през последните четири месеца е скочила от 9.7 на сто до 11.4%.
Под венецианско иго
В международен план, признава колегата, Хърватия също имала големи неприятности. Преди няколко дни тя се скарала с Италия, понеже бившият президент Стипе Месич открил музей на „хърватския пътешественик Марко Поло” в китайския град Янчжоу. „Как е възможно да ни отмъкнат по джебчийски Марко Поло”, възмутили се италианските медии, припомняйки, че остров Курцола, където е бил роден бъдещият откривател на Китай, по онова време е пъшкал под тежко венецианско иго.
Отвръщам, че една караница е нищо в сравнение с войната, която кметът на Пловдив Славчо Атанасов дръзко обяви на Либия и цялата арабска общност!
Хърватинът се задавя от смях, а аз го увещавам, че ще има още поводи за добро настроение, дойде ли в България. Какви му изредих обаче, ще спестя, защото страната ни (по данни на „Репортери без граници” от този януари) била задминала неговата родина и в класацията за натиск върху свободата на словото…
Впрочем, ето как се запознахме с колегата от Загреб:
Дълъг презокеански полет. Група журналисти от балканските страни се прибираме от стаж в различни американски вестници. Между сърби, хървати, черногорци, босненци и македонци се усеща напрежение. Всички спорят кой е по-по-най на македонски и сърбохърватски със съответните йекавски говори. Чат-пат се включвам и аз на български, колкото да кажа, че в България се живее добре и сме по-напред от тях.
„Хървати сме, я!“
По едно време към нас се задава засукана стюардеса. Пита ни дали сме хървати, защото миналото лято почивала в Дубровник, „най-вълшебното място на света“. Следват спомени, снимки и възторжени хълцукания, плюс уверението, че ще ни почерпи от свое име с уиски.
Споглеждаме се и след две секунди, без въобще да се наговаряме, всички вече кимаме утвърдително. „Хървати сме, я! Как да не сме хървати!“…
Правя това признание с известно неудобство. Но ви уверявам, че ако знаех колко много ще задминем Хърватия, никога нямаше да пия уиски на аванта от американска стюардеса!