Къде е проблемът? Тайната на ГЕРБ и БСП
Ако има нещо, което Борисов и ГЕРБ винаги отричат много ядосано, това са подозренията за скрито управление с ДПС. Не е ясно обаче защо и какво точно отричат управляващите. Затова нека разгледаме различните варианти.
Вярно, невярно
Борисов и ГЕРБ може би не са съгласни, че договореностите са “скрити”. Тук премиерът наистина има право, защото връзките са вече толкова видни, че няма как да минат за кой знае каква тайна. Дори БСП започнаха да ги употребяват за собствени цели: тъй като парламентарният бойкот на социалистите е до голяма степен безпричинен, те си измислиха оправдание – уж да направят ясна свързаността между ГЕРБ и ДПС. Сякаш тя не е обществено достояние и без тях.
Може би Борисов отрича изобщо да има “договорености” между него и ДПС. Това обаче не може да е вярно. Наистина, няма договор за коалиция между двете партии, но и никой не твърди такова нещо. Очевидно е обаче, че има негласно (поне от публична гледна точка) споразумение те да се подкрепят по най-ключовите въпроси:
– Данъчна политика: без ДПС настоящата данъчна политика на Борисов не би била възможна. Най-малкото плоският данък би бил отменен под натиск на “Патриотите”. Същото се отнася и до пенсионната и социалната политика;
– Мерки след фалита на КТБ, съдебна реформа и антикорупционна политика: тук ГЕРБ и ДПС винаги са били заедно. И каквото и да е ставало, основната отговорност носят именно те;
– Геополитическа ориентация на страната: без ДПС управляващото мнозинство би било пряко зависимо от откровено проруските „Атака„, „Воля“ и ВМРО. Сам по себе си проблематичният “баланс” между ЕС, САЩ и Русия, който Борисов преследва, се дължи и на ролята на ДПС в управлението;
– Бюджет и бюджетни излишъци: В разпределението на бюджетните средства ДПС е равноправен партньор на управляващите. Така например миналата година 500 милиона лева бяха отделени (извънредно) за хидроинженерни проекти и подобрения из страната (област, в която ДПС специализира). По принцип ДПС формално гласуват против бюджета, за да не станат “официално” управляващи. Но интересите им рядко са страдали по бюджетни съображения;
– Медийна политика: медийната империя на ДПС подкрепя безрезервно правителството. То пък я снабдява с информация, праща ѝ министри и други нотабили по студията, приема прищявките ѝ (като закона за медиите Пеевски-Цонев);
– Съдебно-прокурорска поддръжка: различните “независими” антикорупционни агенции, прокуратурата и специализираните съдилища действат като “юмрук на партията”: тежък за опонентите и трети лица, мек и гальовен за управляващата гарнитура от ГЕРБ и ДПС. В резултат от тази гальовност Владислав Горанов не е в конфликт на интереси, докато обживява апартамента на кръстника си, а и никой няма интерес да гледа как хидроинженерът Доган се преквалифицира в енергетик и купи ТЕЦ “Варна”. Да не говорим за произхода на медийната империя на ДПС, връзката ѝ с КТБ и други подобни истории: те не са интересни за разследващите органи.
Този списък на съгласувани действия може да бъде продължен почти до безкрай. Но не е нужно. Нима става дума за случайни съвпадения? Дори и да няма експлицитни договорености между двете партии (разписани и скрепени с подписи), това не означава, че между тях вече не е установен обвързващ обичай (повтаряща се практика, добиваща нормативна стойност).
Дори и Борисов да приеме тази обичайно-правна връзка, той може би не е съгласен, че това съжителство е достатъчно за “общо управление”. Формално управлението е на ГЕРБ и самонареклите се “Обединени патриоти” (словосъчетание, в което първата дума е невярна, а втората е спорна предвид руската нишка в „Атака„). Да, официалната коалиция е все още между ГЕРБ и „Патриотите„, но тя е до голяма степен нефункционална. По много въпроси части от „Патриотите“ гласуват срещу правителството, а ДПС го подкрепя. Така зад формалната фасада на коалицията лъсва гръбнакът на управляващата структура, от който ДПС е неизбежна част.
Къде е проблемът?
Изброените по-горе констатации трудно могат да бъдат отречени – фактите говорят доста гръмко. Но тук стигаме до най-важния въпрос, на който Борисов не е дал отговор: Защо ГЕРБ да не управлява с ДПС?
Досега не сме чули разумно обяснение от премиера за това инатливо нежелание. За него Ахмед Доган е най-велик български политик, Делян Пеевски е просто бизнесмен, чиито медии радват душата му, Йордан Цонев е добър бюджетар и т.н. Защо да няма общо управление с ДПС, когато официалните партньори на Борисов – Сидеров, Каракачанов и Симеонов – никога не са извиквали подобни суперлативи и умиление у него? Когато сърцето ти е другаде, не е ли редно да действаш съответно?
Още по-неясна е позицията на БСП. Корнелия Нинова обвинява ГЕРБ във връзка с ДПС, но не казва какво е лошото в тази връзка. Още повече, че в миналото БСП са се коалирали с Движението съвсем официално. Какъв е проблемът тогава за ГЕРБ?
На фона на тази необяснимост започнаха да се промъкват “патриотарски” обяснения, според които ДПС е неудобен партньор, понеже е представител на малцинствата. Това е опасна и грешна теза – етническото представителство не е било и не бива да бъде причина за изолация на която и да е партия от управлението.
Истината е друга: и ГЕРБ, и БСП се страхуват да назоват сериозните корупционни проблеми и икономически свързаности, от които страда ДПС. И към които двете големи партии са силно съпричастни. И БСП, и ГЕРБ се ползват от медийната и прокурорско-следователска мощ на ДПС. И са подпомагали Движението да я придобие и съхрани. Така те всъщност са част от установяването на един модел на управление, при който държавата и нейните служби са майка за едни и мащеха за други. Сега ГЕРБ и БСП просто си измиват с ДПС ръцете за собствения си модел на управление. Именно това е тайната, от която и двете големи партии се срамуват. Защото това е тайна не на ДПС, а най-вече тяхна. Те са допуснали нещата да стигнат дотук. И пропускът съвсем не е случаен.
Казусът с мюфтийството
Казусът със задълженията на мюфтийството демонстрира точно тази обърканост и оплетеност на отношенията етнос, религия и пари. ДПС и мюфтийството намесиха “етническия мир” като аргумент за опрощаването, “Патриотите” скочиха, задето се дават пари на мюсюлманите, а ГЕРБ, за да не бъдат обвинени в съглашение с ДПС, промениха позицията си в последния момент. Гузен негонен бяга, както се казва. В дебата се намеси и БСП – с популисткия аргумент, че вместо на мюфтийството задължения трябва да се опрощават на детски градини и болници.
По принцип държавата опрощава дългове на много организации. Или пък ги подпомага в изплащането им – и университети, и болници, да не говорим за стотиците милиони задължения на Софийска топлофикация и софиянци, които страната изплаща, докато си студува. Дълговете на мюфтийството обаче станаха национален въпрос – не за друго, а заради „неизяснените и необяснени” връзки между ГЕРБ и ДПС, които всъщност са публична тайна. „Тайна”, която продължава да бъде крита зад верски, етнически, геополитически и всякакви други димки. Понякога това, което е най-видно, остава най-неразбрано.