Всички хора с психични проблеми са за лудница? Зависи от интереса. На неудобните лесно им се лепва етикетът „невменяем”, което често води до принудително „настаняване” в дом. Скандален БГ- случай стигна до Страсбург.
Милиони жители на ЕС прекарват голяма част от живота си в социални домове, показа преди 3 години доклад, изготвен по поръчка на еврокомисаря Владимир Шпидла. Експертите, които тогава анализираха реформата в домовете за деца и възрастни, отбелязваха, че някои държави-членки продължават да харчат за институциите повече от половината средства, предвидени за социални грижи. Този модел преобладава най-вече в Централна и Източна Европа, където част от страните правят само козметични промени, сменяйки единствено големината на институцията. Затова пък други европейски държави като Швеция и Великобритания реално провеждат деинституционализация.
Къде е България?
На 17 януари 2012 година България бе осъдена в Страсбург. Отново. Затова, че един българин с психично заболяване незаконно е бил принуждаван да живее с години в дом. Съдът в Страсбург прие, че този начин на задържане на практика е лишаване от свобода.
Решението на съда в Страсбург по случая на Руси С……. направи всички принудителни настанявания в домове за хора с увреждания в България незаконни, коментираха още на 17 януари от Българския хелзинкски комитет (БХК). А този понеделник, две седмици след решението в Страсбург, реагира и българската държава. Българският зам.-социален министър Валентина Симеонова обяви, че държавата най-сетне ще търси печеливша комбинация за спешна реформа в системата. Симеонова каза публично, че държавата ще промени българското законодателство, което лепи етикета „под запрещение“ и ще даде гаранции, че хората с увреждания няма да се пращат в институции без тяхно съгласие. А как се стига дотук?
Една история от многото
След загуба на близък човек, Руси С…….развива психично разстройство. Заради имотни спорове с доведената му сестра, мъжът се пропива. Така и не получава подкрепа от социалните служби. По онова време (2000 – 2002) все още е разпространена нагласата, че ако някой има психичен проблем, най-лесното решение е да го обявиш за „невменяем“ и да го „вкараш“ в „лудница„. Или в обратен ред.
Станев е откаран насила в дома за мъже с психични разстройства (ДВПР) в с. Пастра – малко село, на 400 км от родния му град Русе, по пътя за Рилския манастир. Но институцията не е в селото, а на няколко километра нагоре в планината по тесен, разбит път, който спира до стара язовирна стена. Точно под стената е домът, строен през 20-те години на миналия век – овехтели сгради и клетки за буйстващите на двора определят облика на институцията. През 2005 година изследователи на БХК се срещат със Станев и му предлагат подкрепа. Така започва и дългата съдебна сага – без последствия на национално ниво, но с ефект, когато се стига до съда в Страсбург. Това бе истинска победа на невидимите хора в България.
А кой е печелившият модел на промяна?
Макар че в някои държави-членки на ЕС съществуващите стари големи институции в по-голямата си част просто са заменени от по-малки, другаде промяната е реална – големите институции постепенно се заменят с алтернативни услуги (като грижи по домовете). В топ-класацията на деинституционализирането са Швеция и Великобритания, както и страни извън ЕС, например Норвегия и САЩ.
Съотношението цена-резултат също е в полза на грижите, предлагани извън институциите. Тези грижи са алтернатива, която е не само по-добра за този, който се нуждае от подкрепа, но е и по-икономична. В изследването се твърди, че средната цена за издръжка на дете в дом за една седмица е 4,5 пъти по-висока, отколкото при самостоятелен живот, 8 пъти по-висока, отколкото при настаняване в приемно семейство, 9.5 пъти по-висока, отколкото при настаняване при роднини и приятели и над 12.5 пъти по-висока, отколкото при собствените родители.