„ Приятелю, дошло е време за решения. Помисли и виж щастлив ли си от своя живот. Ако не си, тогава го промени. Не чакай някой да се появи и да го направи вместо теб. Става дума за великия въпрос дали искаш да си слуга, или господар, ученик или майстор. Искаш ли сам да решаваш, или другите да решават вместо теб?“

„ Разгледай живота си. Той е хаотичен, затова въведи ред в него. Той е във война, умиротвори го, ако усещаш злоба – приеми любовта.„

Вътрешно много хора усещат, че животът, който водят, не изразява истинския смисъл на битието им. Въпреки че са заети по цял ден, те все пак чувстват, че нещо им липсва. При всички виртуални впечатления, които ни се втьлпяват – от телевизия, видео, компютърни игри, Интернет и т. н. – малко хора забелязват, че животът им е станал доста без–смислен. Човек трябва да живее. А все по–малко (и най–вече млади) хора, мислят за живота и се питат: Какво всъщност правя тук?

Чисто материалните привидни ценности, които Западният свят ни предлага – благополучие, слава, кариера, собственост – не карат хората днес да мислят критично, да изследват по–висшия смисъл на живота, БИТИЕТО (питайки се Как и Защо). Ако хората замлъкнат за секунда и поразсъждават по–задълбочено, при повечето от тях се появява вътрешен страх – страхът, че тук има нещо непознато; всъщност ние би трябвало да знаем много повече за живота – да не говорим, че може би трябва да правим и други неща.

„Нека демокрацията направи света по–сигурен“ „Пропаганда“

„ Който манипулира скритите механизми на обществото, създава несигурно правителство, и той всъщност представлява истинската власт в нашата страна. Ние сме управлявани, разумът ни се моделира, вкусът се възпитава и идеите в голямата си част ни се внушават от хората, за които никога не сме чували нищо. Това е логичен резултат от начина, по който е организирана нашата демокрация. Големите групи хора трябва да се кооперират, когато им се налага да живеят в едно уравновесено функциониращо общество. В почти всяко действие на живота ни – било то в сферата на политиката или търговията – ние сме управлявани от малко на брой субекти, които разбират менталните процеси и модели на масите. Онези, които дърпат конците, контролират публичното мислене. “

Затова е толкова важно да разберем законите на живота! Сами по себе си са достатъчни наистина две важни неща: „Не прави на другите това, което не искаш да ти направят!“ (т. нар. „златно правило„) и „Каквото посееш, това ще пожънеш!“ (каузалният принцип), респективно „Дръж се с другите така, както искаш те да се държат с теб!“

Ако тези две изречения се врежат в паметта ни и си ги спомняме при всяко наше действие, нещата ще спрат да вървят накриво.

В момента се сещам за таксиметровите шофьори в Кайро. Добре знам, че почти всеки от тях лъже, и ако не внимавам, ще платя повече. Но това не се ли отнася до тях? Нали те също не искат да бъдат лъгани и да не плащат повече от необходимото?

Да не би, защото шофьорите в Кайро изповядват друга религия, която вероятно им разрешава лихварство спрямо „неверника„, могат да измамят естествените закони?

Забравете! Всичко сто процента се връща.

Можете ли утре сутринта да застанете пред огледалото и да се погледнете в очите с чувството, че сте начисто с живота си?

Гордеете ли се от себе си? Или след като сте отишли при работодателя си, сте продали душата си – вашето Аз – и сте подвили опашка? Доставя ли Ви удоволствие да лицемерни–чите и да вършите неща, които отдавна Ви лазят по нервите?

Никой не ни е принуждавал да работим там, където днес работим. Никой не ни е изнудвал и никой друг освен нас не е подписвал трудовия ни договор. Не Бог, Христос или Аллах е този, който вече не харесва работното ни място, а ние самите. Ние самите сме свободни да променим ситуацията. Не е ли така?

Как стоят нещата с партньорството, с брака? Не очакваме ли съвместният живот да е по–добър и по–хармоничен от самотния? Днес само се караме? От години? Коитус… Какво беше това? Отдавна липсва, а дори да го има, не носи никакво удовлетворение. Каква връзка е това? Кой ни принуждава да останем с партньора си, с когото само се караме? Навикът? Страхът на съществуването? Трябва да помислим и за това; да се замислим дали случайно проблемът не е в нас.

Защо вече не изслушваме или сме твърдоглави? Дали не управлява само главата? Тогава раздялата не би подобрила нещата, защото със следващия партньор ще имаме същите проблеми. Трябва ясно да осъз–наем, ясно да изследваме кои са причините за проблемите. И когато намерим решенията, да заживеем истински.

Не – подвижността означава смърт, движението означава живот.

1. Разтърсване (Аз–състояние): какъв е проблемът, кой го е причинил? Трябва ли да участвам и какво ме възпира да го променя?
2. Разбиране, че нещо трябва да се промени, защото иначе се ядосвам. Последствията водят до неразположение, неразбирателство, болести. И след това остава само
3. Решението:то може да е в една или друга посока. Важното е да ми допада – тогава болестта преминава, разумът се избистря и животът може да продължи.  Р^{3 = разтърсвам – разбирам – решавам}