Сидеров и ДПС – историята на една голяма любов
Крайно време е да започнем да разглеждаме Сидеров и ДПС като едно цяло. Защото „Атака“ някак винаги е в синхрон с интересите на Доган, Пеевски и тяхната партия. Ето примери:
Партиите обявиха своите номинации за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота. „Атака” предложи Йордан Стоев, който преди време като прокурор отказа да разследва Делян Пеевски по сигнала на „Протестна мрежа” срещу него, Цветан Василев и Николай Бареков. Откъде се познават Сидеров и Стоев – това не е обяснено. Но тази случайност напомня на една друга случайност отпреди пет години – тогава „Атака” предложи за член на ВСС Ясен Тодоров, който днес е най-гласовитият защитник на позициите на главния прокурор, а думите му повтарят версиите и оценките за съдебната система, споделяни от медиите на Пеевски. Конкретната номинациия е подписана тогава от бившия депутат от „Атака” Николай Пехливанов, който днес вече е назначен за областен управител на София. Също така случайно преди две години Пехливанов купува от майката на Пеевски ипотекирана в КТБ къща в центъра на София за над 2 милиона лева.
И още…
Влечението на Волен Сидеров към удобни за ДПС и Пеевски номинации не се изчерпва с тези случаи. „Атака” предложи за министър на икономиката бившия шеф на Агенцията за приватизация Емил Караниколов. В годините, когато вече почти няма приватизация, той подписва продажбата на „Булгартабак” на офшорна компания, зад която – по думите на Цветан Василев – стои Пеевски. Караниколов подписва и продажбата на Дипломатическия клуб „Бояна” на трима младежи без никакъв опит в бизнеса, които придобиват имота с кредит, а свързаните с тях фирми също водят към депутата от ДПС. Отново Сидеров номинира за зам.-министър на финансите досегашния шеф на НАП Бойко Атанасов, назначен на поста от правителството на Пламен Орешарски, в което влиянието на тогавашния тандем Василев-Пеевски си беше съвсем очевидно. Тогавашният главен секретар на МВР Светлозар Лазаров пък стана вторият в „Атака” след Сидеров – това е човекът, който бе назначен да ръководи полицията, когато Пеевски планираше да оглави ДАНС.
„Златният пръст„
Най-неизличимият спомен за топлите отношения между Сидеров и ДПС е избирането на правителството на Орешарски през 2013 година. Тогава БСП и ДПС имат точно 120 депутати и именно Волен Сидеров осигурява „златния” един глас за необходимия кворум от 121 народни представители. Разбира се, не спира да говори колко противоконституционна партия е ДПС, как трябва да бъде забранена и т.н. Но класическият антитурски репертоар на Сидеров не му пречи да извършва удобни за ДПС политически действия. При такава синергия едва ли може да бъде изненада, че един бивш евродепутат от „Атака” – Слави Бинев, и един бивш депутат – Камен Петков, се оказаха в листите на ДПС на последните избори. Какво пък толкова да ги разделя?
Топла подкрепа от страна на Сидеров получи и Доган – при изгонването на бившия лидер на ДПС Лютви Местан. На фона на условното разделение на „протурско” и „проруско” крило в ДПС, „Атака” се позиционира в лагера на защитниците на Ахмед Доган – горе-долу като през 2013 година, когато и Делян Пеевски можеше да разчита на приятелски жест от страна на Волен Сидеров, който тръгна на физическа саморазправа с протестиращите срещу избора на депутата от ДПС за шеф на ДАНС.
Защо е така?
И още един показателен сюжет: преди години в медиите изтича един очевиден фалшификат – докладна на самоубилия се бивш началник на кабинета на Доган за изплатена огромна сума пари на Волен Сидеров за предизборната кампания през 2005 година. Тази операция има за цел да опровергае всички твърдения за тясна връзка между ДПС и „Атака” – ето, това е фалшификат, стига с тези спекулации! Фактите обаче са пред очите на всички. И не са от днес. Още преди 20 години Сидеров е говорител на „Топенерджи” от съзвездието на „Мултигруп”, а ДПС изпълнява тогава ролята на политическо крило на групировката. Следва редовно и удобно подаване на топката между двете партии, особено в предизборни периоди, когато има нужда от втвърдяване на малцинствени и националистически избиратели.
„Атака” иска забрана на ДПС. ДПС сочи с пръст страшилището „Атака”. Волен Сидеров и тълпа симпатизанти нападат мирно молещи се мюсюлмани пред софийската джамия, но ДПС няма проблем да забрави за това ненаказано престъпление. А това, че от името на „Атака” във властта се назначават хора, които са удобни за ДПС, е черешката върху цялата тази торта. Може да е връзка още по произход, може да е финансова обвързаност, може да е „укротяване” през институциите – особено на фона на съдебните дела срещу Сидеров. Но каквато и да е причината за трайната любов между „Атака” и ДПС, същественото е, че тази любов вече е публична. И може би ще ни бъде по-лесно, ако започнем да приемаме тези две партии като представители на едни и същи интереси в политиката.