Истината за българската полиция
Световната банка постави тежка диагноза на МВР: харчат се много пари, постигат се малко резултати. Проблемът е, че това не се променя от години. Защото това е изгодно за властимащите.
МВР харчи много, а постига малко резултати. През седмицата този извод бе онагледен с данни от Световната банка, която публикува изследване за ефективността на разходите за полиция и пожарна в България. Докладът е диагноза: онаследена и неадекватна структура от миналото, дублиране на административни звена, разхищение на всички равнища, увеличаващи се разходи за издръжка и невъзможност за инвестиции в модернизация. Резултатът от всичко това: ниска мотивация на полицаите и още по-ниско доверие на обществото в тях. Този доклад трябва да притесни и най-големите оптимисти – така повече не може. Липсата на политически реакции обаче загатва, че воля за необходимата радикална реформа няма.
Изследването на Световната банка казва, че България харчи най-много за полиция и пожарна в сравнение с други страни от ЕС със сходен брой жители. Казва също, че доверието е на дъното – също в сравнение с другите европейски страни. Стига до извода, че броят на полицаите е достатъчен, но разпределението не е ефективно; че администрацията е прекалено много; че ресурсите се разхищават; че няма нужда от регионална дирекция във всеки от 28-те областни центъра; че по-пестеливите дирекции не служат за пример на тези, които разхищават с широки пръсти; че дори сметките за ток и вода не се управляват умно и т.н. Всичко това ни казва едно: МВР не е помръднало много от миналото и затова не се справя с предизвикателствата на настоящето.
Защо статуквото е изгодно?
Системата на МВР често е обект на промени, но те обикновено са продиктувани от конкретни властови интереси – ще преместим една служба, ще обединим други две, след време пак ще ги разделим и т.н. Въпросът е как това министерство успя да доживее до 2018 без да се промени съществено. Отговорът е очевиден – защото в този си вид то е изгодно за упражняващите властта. Световната банка препоръчва обединяване на някои от 28-те регионални дирекции и намаляването им до 7. Това не устройва статуквото, защото пълното припокриване между структурите на изпълнителната, местната и съдебната власт с избирателните райони е разковничето, което превръща всеки местен партиен лидер във всевластен господар на отредената му територия. Триединството между наместника на управлящата партия, кмета на областния център и регионалния директор на МВР е класика в българската политика – 28 партийни началници, 28 кметове на големи градове и 28 полицейски шефове, към които се добавят и 28 окръжни прокурори.
Това е затвореният кръг на властта – от разпределяне на ресурси, през натиск срещу опонентите, до гарантиране на преизбирането. Така управлява и ГЕРБ по места, така управляваше и БСП. Точно затова съпротивата срещу евентуален опит за окрупняване на административни структури ще бъде мощна. И точно затова сегашното мъчително състояние на МВР притеснява по-малко политиците – както управляващите, така и опозицията, отколкото „опасността“ от някаква радикална стъкпа за реформи. Световната банка изчислява, че само от премахване на дублиращи се административни позиции и предоговаряне на битовите сметки МВР може да спестява десетки милиони годишно. Препоръчва и по-справедливо разпределяне на социалните разходи – в момента бюджетът е натоварен с осигуровките на ранно пенсиониращите се полицаи. Така през 2018 почти всички пари за МВР са разходи за труд – 1,161 милиарда. По думите на вътрешния министър, 74% от тези пари отиват за осигуровки и затова не остават средства за увеличение на заплатите.
Добрата и лошата новина
Докладът е поръчан от Министерството на финансите и е изготвен със съдействието на ръководството на МВР. Това означава, че на върха на изпълнителната власт все пак има хора, които осъзнават остротата на проблема – това е добрата новина. Лошата е, че темата не става обект на политически дебати и това изглежда умишлено. Представянето на доклада именно в седмицата, когато най-много хора заминават в летен отпуск, е знак за това. Знак за това е и липсата на последващи политически позиции. Диагнозата е поставена на масата, няма ги намеренията на управляващите. Няма ги и въпросите от опозицията, която само преди месец поиска вот на недоверие срещу правителството именно в сферата на сигурността.
А една реформа в МВР не е, меко казано, лесна работа. Правителството няколко пъти отстъпва пред масовите и понякога излизащи от контрол протести на полицейски синдикати. Всеки опит за промяна ще срещне съпротива и от средите на МВР, и от средите на самата т.нар. политическа класа. Затова е лесно да се прогнозира, че и този път тежката диагноза ще остане само в доклада на Световната банка и няма да чуем скоро намерения за сериозна и некозметична реформа в МВР. В това време българите ще продължават да плащат огромни суми – и за бюджета на системата, и за частни охранители. Резултатите ще продължат да са слаби, а доверието ще продължи да е едноцифрено. Докато системата не рухне и вече няма накъде.