БСП не управлява.
КОЙ тогава?
Списъкът с изоставените предизборни ангажименти на БСП става все по-дълъг. Партията е напълно изолирана от процеса на управление и все повече прилича на параван на нечия чужда власт.
„Ангажиментът практически е изпълнен“ – така в първото си интервю за годината премиерът Пламен Орешарски отговори на въпроса за очакваните и обещани от БСП преди изборите данъчни промени. С това той на практика заключи чекмеджето с предизборната програма на социалистите, която лично беше представил миналата година. Наред с ангажиментите в данъчната сфера БСП забрави и за редица други свои обещания. А отказът всеки път се обяснява с липсата на съгласие от страна на партнорите от ДПС.
Водещата партия, която осигурява най-много депутати за мнозинството, която дори е излъчила министър-председателя, на практика не управлява. Популярни лица от левицата твърдят, че ръководните органи на партията почти не заседават, а когато все пак това се случва, те не се занимават с управлението. Представители на местни организации алармираха, че в регионите се случва същото и БСП е в положението на заложник. Точно както в онази петъчна сутрин на 14 юни, когато Сергей Станишев изведнъж съобщил на своите депутати: „Или гласуваме Пеевски, или правителството пада„.
Социалистите не отмениха 10-процентния данък върху доходите от лихви, а само го намалиха на 8%. Подобно символично изпълнение на предизборно обещание се случи и с партийните субсидии – те бяха намалени от 12 лева на 11 лева годишно за получен глас и пак остават нахално огромни. Обещаното строителство на АЕЦ „Белене“ също вече е някъде в коша. Обещаната либерализация на режима за пушене все пак беше внесена в парламента и социалистите спокойно могат да казват на своите избиратели „Е, опитахме, ама не стана„.
Има ли такава партия?
Пълното разминаване между предизборни обещания и управление не е патент само на БСП. Винаги досега обаче в годините на т.нар. преход в тази партия е имало дебати. Конгресите драматично приемаха завоя към пазарна икономика и необходимостта от приватизация, по-късно и ориентацията към НАТО, след това съгласието за настаняване на американски военни бази, дори на Станишев му се налагаше да обяснява пред съпартийците си защо БСП въвежда плосък данък. Днес дебати няма, а партийният актив научава от медиите какво прави или не прави собственото му правителство. Само Румен Петков от време на време припомня, че като не можеш да изпълниш ангажиментите си, или признаваш, че си излъгал избирателите си, или „отиваш на избори, за да искаш по-силна подкрепа и да изпълниш обещаното„. Също негова е оценката, че „БСП се държи като присъдружна организация„. Самият той има за какво да си връща на Сергей Станишев, но това не прави констатациите му по-малко верни.
Дори и поднесеното между другото извинение от червения лидер за насилственото преименуване на турците, т.нар. възродителен процес, не е резултат от обсъждане и преоценка в рамките на самата партия. Просто защото такава партия вече няма. Станишев застана на трибуната пред докараните с автобуси хора, реши да поднесе извинение, а Лютви Местан реши да го приеме. Без обсъждане нито преди, нито след това. Нито в БСП, нито в ДПС, но за вторите това не е новина.
През годините дори и противниците на левицата признаваха, че БСП е единственият устойчив политически организъм в България, който води активен партиен живот. Днес дори и сред активистите на партията трудно може да откриете някой, който все още да вярва в това.
Обещано и неизпълнено
БСП обеща още от тази година премахване на плоския данък от 10% и замяната му с прогресивна ставка за облагане на доходите. Не го изпълни. Обеща въвеждане на т.нар. данък „богатство„, при който удръжката за доходите над 4500 лв. месечно да стане 20%. Идеята обаче беше сериозно променена и „богати“ се оказаха всички с доходи над 2700 лв., а предложеният данък падна от 20% на 15%. Дори и това обаче не беше направено след удобното скръцване със зъби от страна на ДПС.
БСП обеща и нулева ставка за най-ниските доходи. Това обещание беше видоизменено и сега най-бедните продължават да плащат всеки месец данък, но след една година биха могли да поискат държавата да им го върне. Обещано беше и семейно подоходно облагане, но премиерът обясни, че вече изобщо нямало смисъл това да се обсъжда. Обещаха и отмяна на приетата от предишното правителство пенсионна реформа, която предвижда постепенно увеличение на възрастта за пенсиониране. Отмяната се превърна в „замразяване“ само за една година, а социалният министър Хасан Адемов (ДПС) предупреди, че обещаните социални жестове могат да доведат до там, „че да не можем да плащаме дори и ниския размер на пенсията„. И тази серия от обещания беше пратена в чекмеджето.