Идва ли краят на султан Ердоган?
С много упоритост и силна воля за 16 години Ердоган се превърна в султан на Турция. Той изглежда едва ли не неприкосновен на трона си. Но 2019-а донесе изненадващ обрат.
Когато през 2003-а година дойде на власт, Ердоган първоначално бе смятан за либерален реформатор, който се стреми да отвори пътя на Турция към Европа. Но още тогава критиците предупредиха, че той е „вълк в овча кожа„. Ердоган се качи на „влака за демокрацията„, само за да слезе от него в подходящия момент – всъщност го напусна веднага, щом успя да отстрани своите съперници във военната и съдебната система. Оттогава се движи в съвсем друга посока – към султанат. Така започна пътуването във времето назад към османското минало.
В следващите години никой не успя да спре пътуващия. Уверено, почти виртуозно, Ердоган отстрани препятствията едно след друго: без усилия той устоя на протестите в парка Гези, на корупционния скандал и опита за преврат. През юни 2018-а той въведе президентска система, която му предостави специални правомощия като държавен глава – така се роди едноличният режим на Ердоган.
Днес султанът управлява от своя новопостроен дворец с 1000 стаи в Анкара. Мечтата му е през 2023-а да въведе страната в неоосманската епоха – един век след основаването на съвременна Турция. Но точно преди финалната права, тронът му започна да се клати. 2019-а се оказа повратна година и сега мечтата му заплашва да рухне.
Началото на края
Властта на Ердоган започна да се разпада през лятото на 2018-а, когато започнаха да се проявяват грешките в икономическата му политика. За да осигури облаги на обкръжението си, той бе инвестирал едностранно в строителната индустрия. Заради това турската икономика не е особено продуктивна, намира се в криза и изживява сериозни валутни сътресения. Безработицата – най-вече сред младите хора – е рекордна. Недоволството на населението бе предизвикано предимно от това, че цените на основни храни като плодовете и зеленчуците скочиха неимоверно.
Реакцията не закъсня: на местните избори в края на март важни градове бяха изгубени и попаднаха в ръцете на опозицията. Загубата на Истанбул беше особено болезнена, тъй като мегаполисът е безспорният икономически център на Турция и разполага с огромен бюджет. Това са пари, от които Ердоган спешно се нуждае, за да поддържа властта си.
Ето защо Ердоган не искаше да се откаже от властта си при никакви обстоятелства – той оказа натиск върху избирателната комисия и настоя за провеждането на нови избори. Без успех. Защото изведнъж на сцената се появи нова политическа звезда: Екрем Имамоглу.
Социалдемократът запази хладнокръвие и посрещна омразата на управляващата партия с любезност и спокойствие. Имамоглу безапелационно спечели повторните избори срещу кандидата на Ердоган Бинали Йълдъръм. И това няма да е последният му удар: популярността на Имамоглу е огромна. Твърди се дори, че има шансове в надпреварата за президентството.
Натискът е отвсякъде
Болезненото поражение на изборите е резултат и от стратегията на Ердоган за поляризация, която сега рикошира. За първи път различни опозиционни партии – ислямисти, националисти, социалдемократи и леви либерали – обединиха сили срещу общия враг Ердоган въпреки политическите си различия.
Властта на Ердоган се разпада и в собствените му редици – почти един милион членове са напуснали Партията на справедливостта и развитието. Неговите спътници – като бившия министър-председател Ахмет Давутоглу, бившия финансов министър Али Бабаджан или бившия президент Абдуллах Гюл – основават нови партии. Те ще отнемат на Ердоган важни гласове от консервативния лагер.
С много упоритост и силна воля за 16 години Ердоган се превърна в султан на Турция. Разполагащ с почти монархическа власт, той изглежда едва ли не неприкосновен на трона си. Но ето, че 2019-а донесе изненадващ обрат, мнозина играят сега срещу султана.