Празнувай, българино! 2013-та иде!
Как ли да не са доволни и клошарите – приюти за тях колкото щеш!
Сърдечна благодарност към властите отправят и 10-те хиляди бедняци, сред които близо 1500 деца, за топлия безплатен обяд, който получават в 134-те обществени трапезарии в страната. Нищо, че управляващите час по час ги наричат лентяи и рентиери, които си държали парите в банките! Те със сигурност знаят, че не са точно такива, както и че дете, родено през новата 2013-та в България (според изследването на „Икономист интелиджънс юнит”) 18 години по-късно ще живее по-зле, отколкото в Египет и малко по-добре, отколкото в Шри Ланка или Салвадор.
Трапезата като национален символ
Тъкмо поради това и тази Нова година българинът ще хапне на празничната си трапеза не от добро, а за добро! Да вземем тестото, например, което е в основата на главните „деликатеси” на населението – домашни питки, пухкави самуни, апетитни колачи, вити баници, татлъ-баклава. А брашното – това всъщност е изпеченият церемониален хляб, погачата. Същата впрочем, с чиито едри залци министър-председателят обича да тъпче устата на дечица и гиздави активистки във фолклорни носии при рязане на лентички.
Ще хапне българинът и кайма – задължителните кюфтета и кебапчета, в които за по-евтино и вкусно също е замесен хляб. Е, някъде ще зацвърчат и тлъстите свински мръвки от бурканите от село, но те няма да са много – днес все по-малко хора угояват прасета. Ще има и боб, разбира се, мераклийски приготвено кисело зеле и естествено всякаква туршия, която „изпива” много ракия. А „пукницата”, както я наричат българите, е евтина, загрява бързо организма, повдига самочувствието и засилва мощно оптимизма. След което ще гръмне и чалгата – същата, за която Мориц Готшалк написа неотдавна в чешкия вестник „Праг поуст”, че е „отвратителна за мнозина, но и нещо като популистки отдушник за куп други” и допълни: „Новият музикален жанр даде на българите възможността да мечтаят за богатството и лукса, на който само мафиотите и корумпираните политици можеха да се радват. Страната се отърси от онази икономическа криза, но мнозинството от българите все още срещат трудности в живота”.
Поне е евтина, пък и повдига самочувствието и засилва мощно оптимизма
„Зелен листец, буково дърво; (идем дома, пием вода), любим булка, стане ми добре”.
Всъщност едва ли много нещо се е променило от българското Възраждане насам, когато градският еснаф и сиромашкия плебс са харесвали кръчмарската музика не по-малко страстно, отколкото днес. Говори се, че самият Петко Славейков превеждал гръцки и турски еротично-кафански песни в отговор на засиленото им по негово време търсене. Да не говорим за любимата песен на Алековия Бай Ганьо „Зелен листец”, за палавите закачки в „Аз си имам две съседки” или „Брала мома къпини”…
След традиционното новогодишно преяждане и изобилния алкохол в полунощ настъпва неизбежното от десетилетия тв-поздравление от първия човек в държавата, следва безразборна пукотевица навън и… кой докогато издържи на буйните танци в панелките.
Затова какво значение има кой колко пари похарчил в Европа за новогодишната си трапеза? Никакво, естествено, стига настроението да съответства на погълнатите градуси. И на надеждата, че все пак може би настъпва нещо по-добро и хубаво в живота.
Дори в годината на референдум и парламентарни избори.