Обичам родината, мразя държавата
Срещали сме този графит в нашата столица. Но задавали ли сме си въпроса: Какво са искали за изразят с него?
Ето един коментар по темата:
„Драйфа ми се от вмирисаната ни на чесън и шкембе държава. Кръстоска между бардак, кочина, РПУ, болница, изтрезвител и лудница. С мирис на социализъм и цвят на повръщано. Пълна с оскотели човечета, стремящи се да спечелят извратената надпревара „Прее*и останалите„.
Микс между говеда и овце – хем се ръгат с рогата, хем се водят от „синдрома на стадото„. Храчат, мьекат, наливат се с домошарки, очаквайки поредното „оправяне„. Странни хуманоиди, водещи се от извратената ценностна система на масовата олигофрения. Някакви ояли се безформени сенки дърпат конците на абсурдния театър, в който второстепенна роля играят няколко милиона наследници на Аспарух (онзи, на когото няма нито един паметник, а в същото време този на Съветската армия и онова недоразумение пред НДК продължават да са като петно по роклята на Моника Люински в иначе обявената за евростолица София). „Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките„, твърдяха от „Ъпсурт„.
Някои наричат това място Абсурдистан, но на географската карта продължава да стои гордото България. Казват, била с форма на лъв. Ама не на лъв, а лъвица, която, който и където я хване, й прави лъвчета. BG лъвчета, които някак си продължават да оцеляват в държавата, в която:
1. Времето винаги е виновно
Имаме един от най-благосклонните климати, а постоянно се мрънка от пролетните наводнения, летните пожари, есенната мъгла и снежната зима.
2. Псувнята е пенкилер
“Майката” и “лелята” са нееднократно и всекидневно изнасилвани вербално, като постоянно се пробва всичко да бъде оправено с една сочна и цветиста.
3. Депутатите са педофили
А народът – детска градина.
4. Малцинствата са на власт
“Я па нема да им гласувам” – верую на половината българи. Малцинствата – на власт. 20 лева – цената на “правилната” бюлетина, в замяна на която се осигурява 4-годишната промоция – безплатен ток, вода, социални помощи и имунитет срещу пандиза.
5. Жените са с ценоразпис
Държава – крайпътен мотел, в който свежата плът винаги държи ниски цени и високо качество. Масовата проституция (физическа и духовна) е национален спорт. А правителствата – сводник.
6. Простотията е ценност
Да се чете и знае е срамно, а да се мисли – престъпление. Обществото е клозет, а чистачката му – в пенсия…
7. Столицата – Сървайвър
Местенето в Софията е фикс идея, НДК – място за снимки. Недиалектът е странен, замяната на царевична нива с 3-стаен на Попа – билет към Рая. „Селото се оказа тъкмо в града„, бяха открили отново „Ъпсурт„.
8. Престъпник – това звучи гордо
Имунитет в “зелено”. Омаджване. А Темидата е с вързани очи – за да не гледа кой и с какво й клати везните.
9. Чалгата е национален химн, Азис – идеолог
“Радка-пиратка” с “мъни, мъни” хваща “тигре, тигре” да я “води в някоя квартална кръчма”, където да му прави “напипай го”, а той – “две, три, четири”. Паметник на дебелогъз педераст. Очалгавяване.
10. Боклукът като природа
Боклуци. Много и навсякъде. Държава – сметище, с градове и села – кошчета. Спукани презервативи, спринцовки, фасове, парцали. Народ от клошари.
Това е истинската българска реалност. Много избягаха от странното образувание с инициали БГ (може би от Бай Ганьо). Други пък останаха, за да си поиграят на държава. Очевидно неуспешно засега. Достатъчно. Хлопвайте кепенците и кой откъде е!“