Аз съм студентче свободно,
в чужбина свободно си живея,
всичко българско и родно любя,
тача и милея.
Всеки знае какво е студент, и всеки знае какво е чужбина, защото вече няма дом без студент и дом без заминал в чужбина. Всеки е специалист да обсъжда е ли хубаво това, или не е. Аз не съм. А и не мисля, че „чужбина” ни е толкова „чужда”, колкото го изисква етимологията на думата. Колко размити са границите на наше и чуждо в измерение всякакво- това всеки сам за себе си може да премери и измери. Обществото мисли, че ние, днешните студенти, всяка вечер кършим пръсти, а не мисли над книгите дебели. Колко български студенти виждат “наште планини зелени” само през ваканциите? Медиите твърдят, че няма официална статистика. Цифри няма, но какво е да си студент в чужбина, това вече е друга, забавна тема, и отговора го има! Всяка прилика с действителни лица и събития изобщо не е случайна!
-
Искаш да си пренесеш цялата къща, всичко „мило нам и родно”, но, уви, не можеш, заради ограниченията за багажа. И още на летището развиваш важните умения – вземане на решение и приоритизиране. Лишаваш се от блуза, за да вземеш кори за баница, от обувки, за да вземеш лютеница, и от яке, за да си занесеш и тонколоните.
-
Баба ти те изпраща разплакана, защото си мисли, че ще учиш по цял ден, ще си антисоциален, няма да чуваш българска реч и ще живееш тежък, мъченически, емигрантски живот. Майка ти си мисли, че до три години след дипломирането си ще си спечелил първия си милион, до четири – ще си спасил света, и после хората ще започнат да кръщават децата си на теб.
-
А ти първата седмица от пристигането си в „новия свят” снимаш тротоари, витрини, кучета, пейки, стълбища, огради и кранчета като абсолютен неандерталец, който за първи път стъпва в цивилизован свят. Задължително си правиш албум във фейсбук, който носи романтично заглавие от рода на “The new chapter”, “Едно ново начало”, “Животът там” и качваш там всички „уникални” снимки.
-
Заминал си с план до два месеца да прихванеш местния акцент и в България да мигат на парцали, докато те слушат как говориш, но в крайна сметка се оказва, че в подготвителната година в осми клас си говорил чуждия език много повече, отколкото говориш в езиковата среда. Причината:
-
Съквартирантката ми в Шотландия казваше: “Ако видиш някъде един българин, след него със сигурност идват поне още пет. Вие, българите, винаги ходите на групи. И, разбира се, говорите български.” Ако познаваш чужденец от две години и българин от 2 часа, то за тези два часа ще си разказал житейската си история на този българин, докато с чужденеца все още ще обсъждате образователната система на Щатите.
-
Обещаваш си, че няма да обръщаш цените от местната валута в лева, но уви, не спираш да го правиш, и сърцето те боли всеки път, когато осъзнаеш, че „За тези пари в България ще ям една седмица!”
-
Купуваш си най-евтината храна. Възможностите са две: собствените марки на евтините супермаркети или намаленията вечер късно, час преди на храната да ? изтече срокът на годност. Чувстваш се горд, че си си купил пържоли за 10 пенса, и държиш да споделиш новината и във Фейсбук, като за доказателство качваш снимка на касовата бележка и на храната. На кого му пука, че си купил всички останали пържоли и че ще ги ядеш месец след изтеклия им срок.
-
За отрицателно време, независимо дали си момче или момиче, се научаваш да правиш баница, питка и каквото друго българско ти се прияде. В случай, че си представител на силно мързеливите и неталантливи момчета, развиваш умението присламчване и ставаш най-добър приятел с българката, която готви най-вкусно.
-
Най-бедният си от всичките си колеги чужденци, но това не те притеснява, защото съдбата ти споделят всички други българи. Основните магазини, благодарение на които оцеляваш, са “ EuroStore” или “Poundland” (ако си във Великобритания). Навсякъде, където има далавери, нещо безплатно, каквото и да е то – ти си първи на опашката. Ако има безплатна храна (към някоя църква например), не ядеш целия ден, за да имаш достатъчно място да побереш колкото можеш повече от нея.
-
Разговорите по скайп са се превърнали в съществена част от живота ти. В случай, че си заблуден студент с гадже в България, много често предпочиташ вечерята на свещи по скайп (където с любимата се гледате влюбено, свещите са или при нея, или при теб, или ги няма), докато колегите ти са на парти. Сори!
-
В случай, че някой твой приятел българин си намери гадже чужденка – първото нещо, което правиш, е да констатираш, че “българките са си най-хубавите”. После се опитваш да я научиш да танцува хоро, кючек и да псува, но се отказваш, защото „тя е смотана и не схваща”. Тя, разбира се, не се задържа дълго с него, защото на всички възможни събирания е единствената чужденка и й се налага да слуша българска реч в продължение на часове.
-
Изпадаш в културен шок, опитвайки се да разбереш етикета по празнуване на рожден ден. Гостите плащат за партито на рожденика?!? Ама тези нормални ли са? Или ти си правиш парти и вместо подаръци, всеки сам си носи алкохол.
-
Подиграваш се на „смотаните” чужденци, които се напиват по-бързо от 12-годишната ти братовчедка. Повтаряш израза “Тия колко са тъпи!” средно по 20 пъти на ден, възхищавайки се на интелекта на българите. Най-честите поводи за тези ежедневни възклицания са твои лични грешки, неща, които ти самият не си разбрал, документи, които не си подготвил, но, разбира се, чисто по български, ти си винаги прав, а тъпите чужденци не са могли да ти свършат работата. В интерес на истината обаче:
-
Глезените ти колегите чужденци изпадат в шок от ритъма на академичната програма, домашните и изпитите, докато ти си кален в България и това изобщо не те плаши. Работиш на две места, записал си допълнителни предмети и пак намираш време за купони.
-
Сякаш с магическа пръчка се прeвръщаш в най-големия патриот. Не пропускаш български празник, пишеш патриотични фейсбук статуси. Споделяш в социалните мрежи всички статии, свързани с падането на забраните за работа на българи и румънци не защото си ги чел, ами просто, за да покажеш колко навътре си с проблема.
-
В социалната мрежа се появяват хора, които преди да заминеш за чужбина не са те поздравявали, а сега треперят и се вълнуват за всяко нещо, което ти се случва. „Защо?” – на този въпрос още не съм си отговорила. Не вярвам да си мислят, че ще станеш чак толкова известен и богат, че да си струва да полагат толкова много усилия в подмазване. Разбира се, има и други, които ти разглеждат профила във фейсбук по три пъти на ден, но напук (неясно на кого) не падат толкова ниско, че да ти „лайкнат” статуса.
-
Когато се прибереш вкъщи, си принцът или принцесата на Вселената. Баба ти готви всичко, за което си помислиш. Роднините ти си вземат отпуска, за да прекарат време с теб. Дават те за светъл пример пред съседските деца и гордо се разхождат с теб из квартала. Майка ти продължава да мисли дали няма и улици да кръщават на твое име.
Е, сред нас, българските студенти в чужбина, може и някой да проплаче, може някой да изхленчи, или да замечтае за мама, но в такива случаи казваме: „Знаеш къде е летището!”.
Имате ли какво да добавите към списъка?
автор – Гергана Иванова
източник – http://www.za-men.eu