Християнството загива, мигрантите ни заливат
Брюксел ни превръща в безгласни букви – с тези псевдо-проблеми се занимава в момента България. За сметка на два истински важни въпроса. Защото на някои така им е изгодно. Три измислени проблема, с които се занимава България.
В България кампанията за евроизборите стартира накриво. В центъра ѝ се разположиха измислени “проблеми” – за сметка на сериозните въпроси. А тези сериозни въпроси са всъщност два. Първо, как да се запази и направи по-ефективен ЕС, който е от полза за всичките си страни-членки (дори Великобритания го осъзнава и затова не може да се накани наистина да излезе). В глобализирания свят европейските държави ще се маргинализират, ще загубят статус, ако не действат съвместно. Именно отслабването или дори разпадането на ЕС е прекият път към тази маргинализация. Специално за България ЕС е от изключителна важност – защото е не само най-същественият гарант за нашата сигурност, но и двигател на икономическото ни развитие. И второ, от българска гледна точка е необходимо да си отговорим защо не наваксваме достатъчно бързо изоставането си спрямо останалите страни-членки. И защо дори Румъния се справя с тази задача по-добре от нас.
Вместо тези смислени въпроси обаче, в кампанията се налагат псевдо-проблеми, за които се предлагат неработещи решения. А се прави, защото е удобно – било за управляващите, било за техни “патриотични” съюзници, било за неориентирана опозиция като БСП.
Псевдо-проблем 1: миграцията
Всяко предизборно студио започва с въпрос за миграцията. Като слуша, човек ще си помисли, че не можем да се разминем от мигранти. Или пък че мигрантите са някаква напаст като скакалците, които опоскват културата на приелите ги страни. Истината е далеч и от двете съждения. Първо, мигрантска вълна няма. Особено в България и в Източна Европа. Имаше известни кризисни моменти около 2015-2016 г., когато Германия покани и прие 1 милион бежанци и мигранти, за да облекчи ситуацията в Турция и други страни, където те се трупаха. Но тази операция приключи и втора подобна няма да има.
Иначе обичаен миграционен натиск към Европа си има и ще има поради две причини: Европа е много по-богата и много по-стара (като средна възраст) от съседите си. (В Африка средната възраст е около 24, а в Европа около 45 години.) Но този натиск не е криза. В дългосрочен план дори е решение, защото ще позволи на Европа да компенсира демографския си дефицит. Разбира се, с разумно планиране и подбор на най-квалифицираните мигранти в комбинация с програми за запазване на културната специфика на европейските държави. Затова има и ресурси, и достатъчно опит.
В обобщение: проблем с миграцията няма. Още по-малко пък има място за паранои и паника. Работещите решения са ясни: договорености при кризи като сирийската с Турция и други съседни държави, на които се оказва помощ да приемат евентуални бежански вълни; засилване на общата охрана на европейските граници; разумни програми за икономическа имиграция, които да отговарят на потребностите на страните-членки; солидарност с европейските страни по външната граница в кризисна ситуация.
Но вместо да се възприеме този подход, който така или иначе се налага, в България и на други места се навъдиха “борци срещу миграцията”, които предлагат псевдо-решения. Например – “нулева миграция”. Но защо да не приемем млад, квалифициран работник или учен, който иска да живее в Европа? Та подобен ксенофобски инат е най-бързият път към края на Европа. С около 6-7% от световното население днес тя произвежда около ¼ от световния БВП. Скоро обаче населението ѝ ще се свие до 4-5%. За да запази позицията си на икономически гигант, Европа не може да си позволи демографска смърт, а “нулевата миграция” води точно до това. Всички други мерки, освен контролираната миграция, са просто палиатив – навсякъде по света, където има основно градско население, раждаемостта е много ниска. Финансови стимули и други благини не променят тази тенденция – ефектът им е минимален. Затова раздухването на ксенофобски истерии срещу мигранти и чужденци представлява екзистенциална заплаха за Европа.
Другото псевдо-решение, което винаги се избутва напред, е държавите-членки на ЕС да бъдат оставени сами да се справят с миграцията, като се ограждат с тел и пращат войски по границите. Това са фантазмите на всеки джобен Хитлер с блеснал поглед. И на всеки шкембе-патриот от Резово до Ламанша. Истината обаче е, че телта не спира мигрантите. Защото ако хиляди майки с деца тръгнат към нея, никакво сучене на мустаци и викане на “ура” няма да помогне. Ще трябва да се върнем пак към изброените решения – споразумения и помощ за съседите (Турция в нашия случай) плюс солидарна европейска реакция.
Псевдо-проблем 2: федерална Европа
Вторият псевдо-проблем в студията е „федерална Европа” – дали всички решения да се взимат в Брюксел? За добро или за зло, този въпрос всъщност изобщо не стои пред европейците. ЕС е много далеч от федерално устройство. Ключовите политики – отбрана, външни отношения, данъци и бюджет – са на практика изцяло в ръцете на страните-членки. ЕС е федерализиран единствено като обща валута и като единен пазар – свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. ЕС е федерализиран и като правна система, основана на човешките права.
Онези, които днес искат “Европа на отечествата”, всъщност искат разграждане на федерализираните компоненти на ЕС: еврозоната, свободното движение, защитата на правата. Но ако това се случи, ЕС няма да стане нито по-добър, нито по-силен – него просто няма да го има. Наместо това ще имаме изцяло суверенни, неинтегрирани държави – такива, каквито са били преди Първата световна война. Никой не го иска, но малцина осъзнават, че приказките срещу уж “федерална Европа” са замаскиран начин за връщане към това положение.
Въпросът дали ЕС може да федерализира повече области (например отбраната) е наистина сериозен. Европейските държави вече са узрели за по-сериозни стъпки в тази посока, а и мнозинството би подкрепило създаването на истинска европейска (федерална) армия. Докато “Европа на отечествата” е точно обратното на подобно развитие.
От българска гледна точка общо гарантираната европейска сигурност е от екзистенциален интерес. Докато Великобритания е на другия край на континента, ние сме до Турция и Русия. Парадоксалното е, че уж най-големите български “патриоти” и “бранители” са или безполезни, или направо вредни по отношение на общата европейска сигурност. Живуркат си явно в спомените за Балканските войни (от 1912 до югославските войни през 1990-те). А тези спомени всъщност би трябвало да им подскажат, че когато всеки е за себе си и се смята за по-хитър от другите, накрая всички губят.
Псевдо-проблем 3: християнството загива
Европа се насити с пазители на християнството, които обаче не приличат много на християни. И в България бившите комунисти масово станаха най-големи “християни”, което показва, че има нещо сбъркано в цялата работа. Това си пролича и при визитата на папа Франциск – много от пазителите на християнството го приеха на нож и тръгнаха да критикуват неговите политики за миграцията, призивите му за състрадание и т.н.
“Загиването на християнството” също е псевдо-проблем. Особено в Източна Европа и в България, където до 1989 г. то бе поставено под контрола на комунистическата партия. Днес християните имат пълна свобода и огромни ресурси да водят живот според изискванията на вярата им. И ЕС е гаранция, а не пречка за това.
Именно поради това “пазителите на християнството” си измислят псевдо-заплахи – като „третия пол”, „джендъра”, “покварата на нравите” и пр. Тази пропаганда е позната от едно време, когато съветското радио е твърдяло, че на Запад редовно се напиват с Кока Кола.
Европа не е пияна, не се бойте. И не гласувайте за несъстрадателни християни – такива няма, както няма дървено желязо.
Може ли кампанията за евроизборите да бъде извлечена от тези псевдо-теми и да бъде върната към истински важните въпроси? Ако публичната ни сфера не успее да се справи с тази задача, може да се окаже, че сме изпратили в ЕП специалисти по лов на бели мишки, които самите те пускат.