Издигането на Кристалина Георгиева на мястото на Ирина Бокова като кандидат на България за ГС на ООН провокира реакции, които не оставят съмнение – кампанията на Бокова беше капан, в който България охотно се хвана.
В България бушува война. Не реална, разбира се, но толкова разгорещена, че положението изглежда на живот или смърт. Целият проруски политически спектър се възпали след като Министерският съвет реши да оттегли политическата си подкрепа за Ирина Бокова и да издигне Кристалина Георгиева като кандидат на България за Генерален секретар на ООН. Последваха апокалиптични оценки – излагация, предателство, продажба на националните интереси… Това е силно обидно за мислещите българи, които проследиха цялата досегашна кампания на Ирина Бокова и знаят много добре защо тя не може да бъде избрана. Обидно е точно толкова, колкото и непоследователното поведение на българското правителство, което първо се огъна под натиска на подкрепящите Бокова, а после по още по-непохватен начин реши да се поправи. Унижението беше гарантирано и вече се случи. Сега остават фактите: България има нов кандидат, след като предишният се провали, но пък не се оттегля… Дори само този последен детайл е достатъчен, за да светне лампата и на най-недосетливите, че първият пост в ООН никога не е бил истинската цел.
Капанът „Бокова„
Ирина Бокова сама започна своята кампания за високия пост. Генералната директорка на ЮНЕСКО обикаля света вече две години, за да събира подкрепа. Днес този детайл може да е останал назад в паметта, затова да припомним: не българското правителство издигна Бокова за поста, а самата тя, която тогава вече активно работеше за кандидатурата си, поиска подкрепа от България. Последва формална подкрепа от кабинета на Пламен Орешарски, просъществувал с гласовете на БСП, ДПС и „Атака“. На видимото нежелание на следващото правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок да издигне официално Бокова бе отговорено с директен ултиматум от страна на АБВ на Георги Първанов – или издигате Бокова, или се оттегляме от кабинета. Агресивният натиск бе в стил „който не е за Бокова, не е българин“. Без възможност за мнение, без шанс за съмнение.
Изговорени бяха куп глупости. Как едва ли не било твърдо решено, че следващият генерален секретар на ООН трябва да е жена от Източна Европа. Ето ви жена, тя е от България – подкрепете я! Продължава повтарянето как Бокова е шеф на ЮНЕСКО, а никой нямало да търпи двама българи начело на две световни организации. Следователно само и единствено Бокова може да е кандидат на България. Всички тези глупости бяха мощно излъчвани от познатия политическо-медийно-социологически кръг, който през годините убеждаваше народа как само АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“ ще спасят България. Който продължава да ни убеждава как е нормално в 21 век в Европа една държава да превземе територия на друга страна и как най-важното е ЕС да свали санкциите срещу Русия. В нито един момент тази мощна групировка не допусна разговорът да бъде за реалностите – какъв точно е постът, каква цел преследва България, какви качества има или няма Бокова.
Незачитане на реалностите
През цялото време беше ясно, че Ирина Бокова не може да получи подкрепа от някои от постоянните членки на Съвета за сигурност. Високопоставени американски дипломати нееднократно казваха пред различни събеседници, че САЩ и Великобритания никога няма да гласуват за представителка на най-висшата комунистическа номенклатура, която даже не опита да се отърси от етикета „кандидатката на Путин“. Въпреки че никога не бяха изричани пред медиите, тези оценки не бяха спестявани на всеки, който се интересува от позициите на въпросните две държави. И всички от политическо-медийния-социологически кръг не са знаели това? Разбира се, че са го знаели. Разбира се, че всички го знаехме, но нали да се изказва съмнение по отношение на Бокова беше антибългарско…
Кандидатът на България вече се казва Кристалина Георгиева. Въпреки постоянния ѝ висок рейтинг, тя на практика е непозната на българите. Нейната кариера е преминала в световни организации, а до вчера отговаряше за бюджета в Европейския съюз като заместник на Жан-Клод Юнкер. Сега излиза в отпуск, за да се включи в кампанията за Генерален секретар на ООН. Това изисква дипломатическата работа да е свършена предварително и Георгиева наистина вече да е постигнала компромис между петте постоянни членки на Съвета за сигурност. Кандидатиране без този багаж е прекалено рисково за репутацията както на Европейската комисия, така и на правителството в София. И въпреки това политическо-медийно-социологическият кръг продължава да твърди, че Бокова имала най-големи шансове. Сякаш хората не познават числата и не видяха слизането ѝ от трето на пето, а вече и на шесто място.
Така изглежда реалността днес. Въпреки бушуващата словесна война в България, следващият Генерален секретар на ООН няма да бъде избран тук. Решението ще бъде взето някъде другаде. А кандидатурата на Ирина Бокова вероятно е изиграла ролята, която е трябвало да изиграе.