Ежедневно ставаме свидетели на последици от деградацията на човешката ценностна система и принципи. Виждаме ги в новините по вестниците, по телевицзията, във виртуалният и най-вече в реалният свят. Можем ли да предотвратим всичко това ? Да живеем с надеждата че някога бихме могли да живеем в един по добър свят? В свят с по малко лицемерие, лъжи, алчност?
Може би найстина бихме могли, при което е нужно да се преборим само с едно единствено нещо. ..
Със себе си!
Във всяка една осложнена ситуация търсим вината в другите.
Работодателят ти е виновен че работиш извън-работно време, а нямаш достатачно пари за нещата от първи нужди.
Търговците са виновни че не ти предоставят това от което имаш нужда на достъпна цена.
Циганинът е виновен затова защото е отмъкнал чантата на пазара.
Всички около нас са виновни за това че живеем в среда пораждаща хиляди ограничения, възпрепятващи амбициите ни за градация и нормално съществуване.
Виждаме всички тези грешки, а невиждаме най-важната от тях…
Нашата!
Нима не се дължие това на неспособноста ни да разберем хората около нас.
Да се опитами да видим нещата през техните очи. Каква е причината да направят това което са направили? Какво е довело до това тяхно действие, или бездействие.
Ако всеки от нас си задава тези въпроси винаги, преди да търси грешката в другите…
Ако всеки от нас се опита да разбере другите…
Ако всеки от нас успее да разбере другите…
Ако всеки от нас се научи да прощава на другите…
Съм сигурен че един ден бихме могли да погледнем зад гърбът си и да видим един пълноценно изживят живот с по малко омраза, врагове, лъжи и лицемерие.
Разбира се би било прекалено наивно да вярваме че има някакъв шанс това да се превърне реалност.
Основното препятствие изграждащо погрешните човешки принципи и вярвания…
Парите!
Факторът хвърлящ пясък в очите на съзнанието.
Този пясък който ни пречи да видим истината, и да видим правилният път към бъдещето носещо удовлетворение.
Парите… Днес ги имаш – утре ги нямаш. Споменът за теб остава за винаги.
Заслужава ли си да продаваме спомени за ден, седмизца , месец, година, материални облаги който се равняват на частица от натурално изживяното щастие, да направиш услуга, да простиш, да разбереш.
И колкото стойностни хора да има които не позволяват този пясък да влезе в очите им, винаги ще има слепци които чертаят пред тях грешни пътеки, и нарушават цялостният пезаж на стойностният живот. Те не са виновни че са такива. Виновни са за това че неискат да станат други. Затова че са такива умишлено и което е най-жалкото. Самите те са неспособни да си дадат реална сметка за това което са.
Такива хора имат честа да бъдат показвани по телевизията, да заемат високи постове в правителството, да управляват света. Тези който следват законите на материализма и убиват човешкото в себе си и в другите. Такива хора изграждат светът, такъв в какъвто живеем в момента.
Виновни ли са те?
Може би, до известна степен. Но не и толкова колкото сме виновни ние.
Ние който им позволяваме да стигнат до там. Които представляваме обществото. Обществото което е толкова найвно и отчаяно, вярвайки на новините по вестниците, телевизията радиото и интернет. Неспособно да изгради нормални разбирания за реалността. Толкова заслепено че неможе да намери границата между истината и лъжата, правилното и неправилното. Неможе на намери границата на собствената си пътека. А в същото време толкова надменно гледа напред, възхищава се на заобикалящата го простототия, възхищава се на лидерите на идеотщините, клоуните превръщайки светът в един огромен цирк.
И ако всеки от нас не напусне нелепият спектакъл преждевременно, за да продължи да търси правилният път, може би един ден когато реши да го направи, ще е вече късно.