Холандия: да се пускат ли повече мигранти или не?
До болка позната и трудна задача отново стои пред Холандия: съставянето на коалиционно правителство. Преговорите вече се провалиха на два пъти. Основният препъни-камък: да се допускат ли повече мигранти в страната.
Всичко щеше да остане в рамките на нормата, ако лидерите на четирите партии се бяха споразумели за съставяне на коалиция. Защото е известно, че коалиционните преговори в Холандия траят средно по около три месеца. В един толкова фрагментиран парламент като холандския и при отсъствието на петпроцентова бариера, са необходими обикновено трима- четирима партньори за съставяне на правителствено мнозинство.
Холандия дълго време притежаваше и рекорда за най-продължителни коалиционни преговори. През 1977 година на политиците в страната бяха необходими общо 208 дни за тази цел. През 2010 година обаче белгийците ги задминаха – те успяха да се споразумеят чак след 541 дни. Дългата липса на централно правителство в Белгия, продължила близо година и половина, така и не се усети сериозно, защото старият кабинет остана да изпълнява задълженията си, а и белгийците са свикнали на дългото и мъчително намиране на компромиси поради сложната държавна структура и езиковия спор в страната.
Повече имигранти?
След изборите, проведени в Холандия на 15 март, се очертаха четири партии, чиито лидери трябваше да направят опит за споразумение. Това бяха дясноцентристката партия VVD на досегашния премиер Марк Рюте, социаллибералната D66, християндемократическата CDA и партията „Зелени леви”.
Партията на Рюте е най-голямата политическа сила, но спечелените от нея едва 21 процента от гласовете не ѝ дават решаваща преднина. Останалите трима преговарящи партньори имат близки резултати – между 9 и 12% от гласовете. В идеологическо отношение разликите между тях също не са значими. Единственото изключение е свързано с миграционната политика. Именно тя се превърна в препъни-камък по време на първите двата рунда от коалиционните преговори. Партията на Зелените леви е била против споразумение на ЕС със северноафриканските държави, което да задържа всички потенциални мигранти далеч от Европа.
Още по време на предизборната борба лидерът на Зелените Йесе Клавер и премиерът Марк Рюте водиха твърде ожесточени дебати относно Споразумението за бежанците с Турция. Клавер тогава заяви следното: „Аз не се гордея от това, че в Европа вече пристигат 90 процента по-малко сирийски бежанци. В Турция те са принудени да се борят за оцеляването си. След Втората световна война ние се заклехме никога повече да не изоставяме хора в беда„. А Марк Рюте отговори: „С други думи, ако зависеше от Вас, тук щяхме да имаме още десетки хиляди бежанци допълнително. Холандското общество обаче не е в състояние да приеме толкова много хора. Напреженията и сега са достатъчно големи„. Тази размяна на удари показа много точно основното различие, поради което се провалиха и коалиционните преговори.
Марк Рюте можеше да избере най-лесния за него път и да приеме предложението на десния популист Геерт Вилдерс за съставянето на малцинствено правителство, толерирано от Партията на свободата. След провала на първия тур от преговорите Вилдерс се обърна към Рюте с думите: „Само с нас ще можете да прокарате по-строга миграционна политика. Тук има 20 депутати от моята партия. Поздравете ги! Те са избрани от 1,5 милиона избиратели”.
Марк Рюте обаче припомни първия опит за съставяне на малцинствено правителство, толерирано от Вилдерс. Това стана през 2012 – когато в апогея на икономическата криза Вилдерс остави правителството да падне. „В трудни времена един политик не бива да бяга от отговорност. Но Вие не издържахте този изпит, г-н Вилдерс. Явно поставяте Вашите партийни интереси по-високо от тези на държавата!“, каза премиерът.
Рюте смята да продължи преговорите с лидера на Зелените. Независимо от всички различия между тях, явно съществува и база за разбирателство. Още в самото начало на преговорите Йесе Клавер беше предупредил своите хора да се въздържат от упреци срещу останалите участници в преговорите. Марк Рюте също демонстрира подчертано спокойствие. „Ние сме страна на коалициите. От векове сме си създали име в това отношение. Между партиите винаги има големи различия„, заяви той. Има още доста време, докато бъде „счупен” досегашният холандски рекорд от 208 дни. За белгийския пък да не говорим.