Докато цяла Европа казва, че в България няма нито един осъден мафиот, прокуратурата твърди точно обратното. Което означава, че прокурорите явно си имат своя собствена представа за това какво точно е мафиот.
В навечерието на поредния доклад от Брюксел прокуратурата пак е изнервена – вероятно знае, че в доклада няма да пише нищо кой знае колко хубаво за нея. Разбираме го от едно твърдение на Борис Велчев. Главният прокурор казва, че от 5 години не може да разбере кои български съдебни дела ЕК смята за знакови и защо се заема да наблюдава точно тях. Истината е малко по-различна обаче: самата прокуратура не знае кои дела в България да смята за знакови.
Това незнание не е от вчера. Още през 2009 година фондация „Риск Монитор” обърна внимание на това, че прокурорите подозрително често променят собствената си вътрешна дефиниция за „чувствителни“ дела „от обществен интерес“, както впрочем и дефиницията си за дела „срещу организираната престъпност“. А промените в дефиницията на свой ред водят дотам, че е безсмислено да се сравняват отчетите на прокуратурата от две различни години, защото данните във всеки от тях ще се осланят на различни изходни критерии.
На „сляпа баба“ с мафиотите
Днес обаче този проблем ни се представя по обратния начин: главният прокурор твърди, че ако нечии критерии са неясни, то това са тези на Брюксел, а не неговите. Накратко: хвърля върху ЕС обвинение, което следва да отправи към себе си.
В изследването отпреди три-четири години е посочено, че хаосът в дефинициите, ползвани от прокуратурата, е довел до чист абсурд: целият континент говори за това, че в България няма нито един осъден мафиот, а прокуратурата пише доклад, в който казва, че е спомогнала за осъждането на цели 77 мафиоти. Значи още тогава е било ясно, че прокурорите не са като всички останали хора, защото по различен начин си представят какво точно е мафиот. Съответно могат да го видят там, където никой друг не го вижда. И даже да го преброят като осъден.
В това разминаване няма нищо смешно, напротив – то свидетелства за проблем от функционално естество, и то от направо скучни сфери като статистика и методология. Европейската комисия посочва в няколко свои поредни доклада за България, че съдебната власт не борави с надеждна статистика. В разширен превод: магистратите не знаят как да преброят мафиотите, докарани до съд, и не знаят кои от делата срещу тях трябва да се смятат за особено важни. В още по-разширен превод: магистратите не знаят дали работят успешно или неуспешно, след като не знаят кого трябва да подгонят с истински голямо усилие.
Добре, че най-после научихме кой е виновен
Но както научаваме едва сега, това европейско предупреждение е звучало на прокуратурата така, сякаш е на китайски – и то в продължение на 5 години! По същия начин трябва да е звучало и местното, съвсем българско недоумение, че откакто прокурорите се отчитат, не е ясно по каква методология те правят това.
Всъщност, ако една институция е подозирана едновременно в неефективна работа по най-важните задачи, в липса на методология при отчитането на дейността си и в липса на надеждна статистика, не е много ясно защо трябва да очакваме някакви данни от нея. Би следвало да очакваме нещо съвсем различно, което и без това е на масата – контраобвинение, че виновните са в Брюксел, а не в София.