Как омразата срещу САЩ сплотява руснаците
Путин успя да постигне онова, което не бе по силите нито на Брежнев, нито на Андропов: да превърне антиамериканизма в национален белег. Днес омразата към САЩ е едно от най-мощните руски оръжия.
Навремето съветските власти много обичаха да критикуват САЩ. И колкото по-активно го правеха, толкова повече се засилваше интересът на съветските граждани към всичко, свързано с Америка. За много руснаци тя беше нещо като рай на земята. Путин обаче направи това, което не беше по силите нито на Брежнев, нито на Андропов – да превърне антиамериканизма в национален белег. Днес вече не само властите, но и голяма част от руснаците се отнасят негативно към САЩ.
Гудбай, Америка!
След руската агресия в Украйна, Русия беше залята от мощна антиамериканска вълна. Това обаче не означава, че тези руски настроения не са се усещали и преди. Спомнете си например за феноменалния успех на монолога на руския комик Михаил Задорнов за „тъпите американци„. Изглежда, че тези нагласи са свързани със започналото в началото на 1990-те години разочарование на руснаците от Запада. В годините на Перестройката много хора вярваха, че ако сринем съветската империя и се сприятелим с американците, ще „заживеем като в Америка„.
Тази „американска мечта“ на руснаците изчезна като дим. Но те вече бяха загубили самочувствието си на граждани на една велика държава, без да се приближат дори и с милиметър до тъй желаното американско благоденствие. Ясно е, че американците нямат никаква вина за това. Но несбъднатите надежди на руснаците се изродиха в разочарование към САЩ.
Путин реши да се възползва от тази ситуация и превърна антиамериканизма във важна част от новата руска държавна идеология: за всичко, което не устройва Русия, са виновни САЩ. Щатите бяха превърнати в основен враг, който се опитва да подчини Русия, включително като я заплашва с война. И мнозинството руснаци наистина повярваха, че „американската заплаха“ е реална.
„Добрите американци“
След като „разлюбиха“ САЩ обаче руснаците продължиха да се интересуват от Америка. Повече от половината руски граждани следят хода на кампанията за президентските избори отвъд океана. Нещо повече дори – за първи път много руснаци откриха „свой“ кандидат сред претендентите за президентския пост.
Навремето съветската пропаганда обичаше да взема под крилото си някои „добри американци„, като Анджела Дейвис или астрофизика и дисидент Чарлз Хайдер – хора, които се противопоставяха на „агресивната официална американска политика„. Сега в тази роля влезе републиканският кандидат за президент Доналд Тръмп. И ако руснаците можеха да гласуват на тези избори, то Тръмп би победил с огромна преднина пред Хилари Клинтън. Руската телевизионна пропаганда се погрижи да представи Тръмп като новата „Анджела Дейвис„.
Комунистката Дейвис беше идеологически близка със съветската власт. Сега Тръмп е близък с руските официози ментално. В кандидата на републиканците, който нарушава всички норми на политическата коректност, руснаците виждат черти, които много им напомнят за Путин или някои други по-известни руски политици. И докато в САЩ сексистките изявления на Тръмп предизвикаха грандиозен скандал, то някои бисери на Путин, като „як мъж… изнасилвал накуп по десет жени… всички му завиждаме…“ (по адрес на бившия израелски президент Кацав), не предизвикват никакво възмущение в руското общество. Защото руснаците са свикнали на сексистки, националистически и хомофобски изказвания. В сравнение с един Владимир Жириновски например, Доналд Тръмп изглежда като толерантен либерал.
Путин си спечели нов личен враг
Много от привържениците на Хилари Клинтън, както и самата тя, са убедени, че Кремъл стои зад проникването в електронната поща на Демократическата партия, както и че Москва се е намесила в предизборната кампания на страната на Тръмп. Лично аз не виждам никакво основание да се съмнявам в посланията на демократите. А мечтата за една дружеска Америка очевидно не е съвсем умряла в сърцата на руския елит. Възможно е Путин наистина да се е намесил в хода на кампанията в опит да даде едно рамо на близкия до себе си като психология Доналд Тръмп. Двамата с него например биха могли – както в добрите стари времена – да си поделят света на сфери на влияние. Това обаче най-вероятно няма да стане.
Владимир Путин вече си е спечелил личен враг в лицето на най-вероятния победител в американските избори – Хилари Клинтън. И в резултат на това още през следващата година на международната политическа сцена може да настъпи рязко влошаване на отношението към режима на Путин, а руската външна политика ще се изправи пред много по-яростно противодействие от страна на Вашингтон, отколкото сега. В този смисъл можем да очакваме и нови западни санкции срещу Москва и бягство на още руски капитали от страната. Това пък може да хвърли Русия в тежка икономическа криза, на което Кремъл ще отговори с нова вълна от антиамериканска истерия. Това означава, че антиамериканизмът ще продължи да работи за режима на Путин, сплотявайки около себе си руското население. Но за колко дълго още?