Готви ли се Мая Манолова за кмет на София?
Поведението на Мая Манолова издава зле прикривано изкушение да се върне в политиката. Като омбудсман тя си създаде свръхпозитивен имидж с теми като ток, пенсии, храни, горива, винетки. Дали сега се готви за скок?
Преди броени дни Слави Трифонов обяви, че шоуто му ще слезе от ефира на Би Ти Ви. А първата му работа след това била тази: „да предложи подкрепата си на Мая Манолова, за да стане кмет на София“. Тази вест тръгна от онлайн медии, които не са известни с привързаност към фактите. Освен това самата Манолова засега отрича, че ще се кандидатира, защото предпочитала настоящата си позиция. Но въпреки това – вестта звучи убедително.
Въпросът обаче не е в твърденията, а в поведението. А то издава зле (и не винаги) прикривано изкушение от бъдеща политическа кариера. Всъщност, за Мая Манолова това би било връщане към нещо старо. Нещо, към което може да се върне благодарение на сегашната си роля – на национален омбудсман. Роля, която е отдалечена по етичния си статут от политиката, в която обаче могат да се трупат и политически дивиденти.
„Лъвът се готви за скок“
Конфликтът на интереси при омбудсмана обаче може да бъде доста дълбок. Той трябва да защитава правата на гражданите, независимо от политическите им убеждения, което няма как да стане, ако той самият не е политически независим. И това не е въпрос на риторическа предпазливост – да не издаваш политическите си пристрастия. То е въпрос на тип мислене, което следва логика и морал отвъд политиката. Такова, каквото е присъщо на неправителствените правозащитни организации – неслучайно те са сред най-люто атакуваните от политиците, както и от медиите, обслужващи политиците.
Мая Манолова е известна като политическа биткаджийка, тъй нареченото „политическо острие„. В публичното пространство тя се държеше „на война като на война„. И не беше готова да се спре пред нищо в името на партията. Трудно може да се забрави, да кажем, участието ѝ в Костинбродската афера. Влизането ѝ в ролята на омбудсман изглеждаше като антракт в битките, предизвикан от партийни междуособици и лични мотиви. Но той далеч не я разтовари от политическия ѝ хъс, което се вижда с просто око при сравнението с публичното поведение на предшественика ѝ Константин Пенчев. Сега Мая Манолова обикновено говори безадресно – за битката ѝ със системата, зад което обаче не е трудно да се разпознаят конкретни политически мишени. Въобще „лъвът се готви за скок“ отново в политиката, което след откровения флирт с политическия проект на Слави Трифонов и съвместната им работа по общ законопроект не остави съмнение.
Как медиите помагат на Манолова
Само че „до скока“ омбудсманската позиция трябва максимално да се използва за трупане на доверие, което после да се прелее в политически вот. И за това, разбира се, отново се разчита на медиите. Институцията на националния граждански защитник около другото, а често и преди другото, работи като мощна пиарска агенция на Мая Манолова. И тя отдавна е преяла с медийна публичност. Според официалния ѝ сайт, само от началото на годината и само в националните телевизии Манолова има 15 участия, за 2018 година те са 40. И винаги в коментарните политически предания или в сутрешните блокове, които са политически прайтайм за страната.
Медиите, усещайки, че стъпват на безопасна територия, ѝ помагат всеотдайно в конструиране на свърхпозитивен имидж, който си чака предизборната кампания. Този имидж се пази и с подбора на темите, които се повтарят от предаване в предаване и почти изцяло са от всекидневно-битовия репертоар на масовия човек. Там, където той може да се почувства „ударен по джоба„, а Манолова де се яви негов спасител. Ток, вода, пенсии, храни, горива, банки, винетки и пр. Твърде рядко Мая Манолова се занимава с теми, които биха я вкарали в трудни дебати и биха довели до имиджови щети. Например правата на етническите и религиозните малцинства, на сексуално различните или на бежанците. Тя изгради имиджа си по доказаната матрица на Робин Худ – ще взема от богатите и ще дам на бедните. А вие бедните, като му дойде времето, ще ми се реванширате.
Институцията на националния омбудсман се утвърди като една от крепостите на политическия популизъм в днешната българска публичност.