Вицепремиерът Пеканов: „Големият проблем е, че в България никой не вярва на никого“
„В България институциите не са подготвени да се справят с проблемите на 21 век„, казва пред ДВ вицепремиерът Атанас Пеканов. Той говори и за Плана за възстановяване, Ковид кризата и бившите си колеги Петков и Василев.
Министър Пеканов, в средата на месец октомври България изпрати Плана за възстановяване и устойчивост в Брюксел. Кога очаквате той да бъде окончателно приет?
Атанас Пеканов: В момента получаваме обратна връзка от Европейската комисия. Доста от компонентите вече са затворени. Остава изчистването на някои технически въпроси. По големите теми обаче продължаваме да водим разговори – енергетика и върховенство на закона. Приближаваме се към консенсус с ЕК.
Смятам, че относно енергетиката трябва да споделяме приоритетите на Зеления преход. През последните години там не сме правили почти нищо, трябва да се ангажираме много повече. От друга страна, не трябва да обещаваме нещо, което след пет години може да ни постави в неприятна ситуация – например да нямаме необходимата енергийна стабилност, ако прибързаме със стъпките. Водят се преговори, така че да можем да изпълним колкото се може повече от очакванията на ЕК, но и да бъде реалистично и смислено за българската икономика. Липсваше дългосрочна стратегия как да се случва това, Министерство на енергетиката я разработва, но тя трудно може да бъде завършена за няколко седмици.
Темата за върховенството на закона е по-трудна, тъй като Европейската комисия не иска ясно да ни посочи как можем да разрешим проблема с отчетността на главния прокурор, защото това е национален прерогатив. Смятам обаче, че и те не знаят как да се адресира този проблем, тъй като подобна фигура на практика няма в Европа и съответно не е ясно как да се въведе система на Checks and Balances („контрол и баланс“ – б.р.). Видяхме как опитът на предишните управляващи катастрофира в Конституционния съд, затова се опитваме да заложим нещо, което няма да изисква конституционни промени.
Темата за върховенството на закона е част от европейските доклади за България от години. Ефективна правосъдна реформа така и не бе проведена, въпреки всичките обещания. Пред какви рискове е изправена страната, ако не се постигне консенсус по темата между политическите сили, особено предвид тенденцията върховенството на правото да бъде все по-тясно обвързвано с отпускането на европейски средства?
Атанас Пеканов: Моята надежда е, че ангажиментите, които сме заложили в Плана за възстановяване и устойчивост, ще бъдат приети и изпълнени от бъдещ парламент. Няколко са основните точки. Първата е засилването на отчетността на главния прокурор чрез назначаването на магистрат, който да може да разследва главния прокурор. На второ място – адресиране на проблема с обществените поръчки. България до момента е първа в Европейския съюз по възлагане на поръчки без конкурс – т.нар. „ин хаус“ поръчки. Те представляват 29% от всички обществени поръчки. Комисията ни казва, че трябва да намалим този процент поне до средноевропейското ниво. Тези стъпки са заложени в Плана и смятам, че не е толкова лошо да бъдат обвързани парите с тези реформи, защото виждаме, че просто с препоръки и доклади не вършим работата със скоростта, която се очаква от нас.
Какъв е хоризонтът на ангажиментите, които поемаме сега?
Атанас Пеканов: По отношение на Плана нещата трябва да се случат до средата на 2026 година. Междувременно по всяка реформа и всеки проект трябва да се правят и междинни стъпки. Това е и темата на техническите дискусии, които се водят сега – кое може да се реализира до 2023-а, кое до 2024-а, кое чак на края на периода.
Шест месеца вече заемате поста на вицепремиер. Очаквате ли скоро да предадете поста на Ваш наследник и как Ви изглежда политическата обстановка в страната?
Атанас Пеканов: И през лятото го казах – надявам се да има стабилно управление, защото страната има нужда от него. Въпреки това виждам, че се задава още един фрагментиран парламент с много партии, отправящи разнопосочни послания, които не демонстрират особен консенсус по политики. А те за мен са най-важни – социална политика, ниски доходи, регионални неравенства, Зелената сделка, за да не неглижираме тази тема отново и да ни удари след години. Имахме очаквания да се състави правителство през лятото, това обаче не се случи.
Възможно ли е да продължите да бъдете министър и в редовно правителство?
Атанас Пеканов: Зависи от това какви приоритети би следвало едно бъдещо правителство. За мен е важно да знам какво ще правим и чак тогава мога да кажа. Ще се опитам по някакъв начин да продължа да бъда активен в процесите в България, защото смятам, че трябва да сме по-амбициозни и да натискаме за промяна.
С други думи: Отворен сте към разговор за участие в изпълнителната власт?
Атанас Пеканов: Отворен съм да чуя предложения какво ще бъде зададено като приоритети.
Няма как да не поговорим и за Ковид кризата. Настояща здравна криза, в която прозира дългогодишна криза на доверието, дори на солидарността. Как може да се промени това?
Атанас Пеканов: Трябва да признаем, че по отношение на Ковид се сблъскваме с големия проблем, че в България никой не вярва на никого. Тази година беше изключително политически несигурна и конфликтна, но това недоверие в институции произтича и от дългосрочни тенденции. Те се базират на това, че хората са били лъгани и по други теми и сега не вярват на нито един авторитет. Виждаме, че науката е задала решения. Едно от тях е зеленият сертификат. Това беше единствената възможност за насърчаване на ваксинацията и тестовете и в същото време ефективен начин да не затворим цялата икономика. Дали не трябваше да имаме по-добра информационна кампания? Може би трябваше.
Двамата Ви бивши колеги – Асен Василев и Кирил Петков – основаха своя партия, която по всичко личи, че ще играе ключова роля в следващия парламент. Къде се припокривате и къде се разминавате с тях?
Атанас Пеканов: Те представиха своя програма, но чакам в детайли да видя какви приоритети биха заложили за потенциално управление. Разбира се, че борбата срещу корупцията и кражбите е много важна, споделям го напълно. Но аз смятам, че е необходима много по-активна роля на държавата – да регулира процесите в обществото, да оказва социална подкрепа на най-уязвимите, да гарантира най-базовите публични услуги в изоставащите райони. От години говоря по тези теми. По някои от тях имаме припокриване, по други – не. Те идват от среда, която е бизнес ориентирана, аз идвам от по-академична среда.
Дълги години сте работили в чужбина. Какво най-много Ви изненада в България – положително и отрицателно?
Атанас Пеканов: Най-много ме изненада слабостта на институциите. Те не са подготвени – както експертно, така и от гледна точка на доверие от страна на гражданите – да се справят с проблемите на 21 век. Трябва да увеличим капацитета им, да бъдат запознати с проблемите на 21 век и да ги адресират – климатични промени, замърсяване на околната среда, неравенствата, демографската криза.
Изненада ме приятно, че все пак има млади и амбициозни хора, които искат да променят това. Те ми дават надежда.
Оставате ли в България?
Атанас Пеканов: Предстои да видим. Тръгнал съм по пътя на академичната кариера, а науката в 21 век е доста глобална. Не искам в тази ранна възраст да оставя това настрани, искам да го продължа, а дали ще е в България или другаде – предстои да видим.