Канцлерката Меркел, нейният финансов министър и техните колеги от ЕС очевидно са майстори в преиначаването на реалността. Те продължават да твърдят, че и дума не може да става за частично или цялостно опрощаване на гръцкия дълг. И се държат така, сякаш все някога, в далечното бъдеще, Атина ще бъде в състояние да си изплати борчовете.
В същото време МВФ и многобройни уважавани икономисти вече съвсем открито говорят за това, което данъкоплатците отдавна подозират: единайсетте милиона гърци не могат по никакъв начин да се справят докрай с планината от дългове в размер на 323 милиарда евро. На изтерзаната страна може да се помогне единствено ако част от дълга се опрости, а останалата част максимално се разсрочи.
Глупави идеи
Политиците би трябвало да проявят повече честност в диалога с избирателите си. Тъй че нека на първо време поне да признаят, че беше глупава, дори абсурдна идея да се въвежда единна валута, преди ЕС да има единна икономическа, данъчна и социална политика. После да си кажат, че беше абсолютно тъпа идея да поканят във валутния съюз южноевропейците с техните меки валути и по този начин да ги лишат от един важен финансов инструмент: да могат да коригират грешки в икономическата си политика чрез обезценяване на националните си валути.
Ако държат на почтеността, политиците не бива да хвърлят прах в очите на избирателите си. Нека си признаят, че парите по първите спасителни програми за Гърция се изпариха, а сумата, която ще ги последва по третата спасителна програма, също ще отиде на вятъра. Минималната почтеност задължава политиците да кажат на избирателите си и още нещо: новите помощи за Гърция не са никакви кредити, те са просто дарения в подкрепа на един изтерзан народ.
На Гърция ѝ трябват не само пари
Близо 70 процента от гърците искат страната им да остане в еврозоната. Най-малкото поради това, че еврото връзва ръцете на властниците и те не могат просто така да си печатат банкноти, за да се отблагодаряват на своята клиентела и на различните си „сламени човеци”. Смелостта на тези гърци трябва да бъде възнаградена – не само с дарения, но и с техническа помощ. По този начин Атина ще може, примерно, поне да квалифицира огромния си апарат от държавни чиновници и служители в обществения сектор, след като не може или не иска да съкрати този апарат. Убеден съм, че ако получат достатъчно помощ от Европа, гърците могат да овладеят почтеното счетоводство, да изградят данъчна служба и да въведат бюра по кадастъра. Най-напред обаче трябва да се рекапитализират гръцките банки. Защото без банки и без доверие в банките би рухнала дори най-здравата икономика. Съвсем друг въпрос е дали икономическо джудже като Гърция наистина се нуждае от четири големи банки.
Когато Германия беше на дъното
Преди всичко обаче канцлерката Меркел и нейният пестелив ковчежник трябва да помислят за частично или пълно опрощаване на гръцкия дълг. Такова нещо вече се е случвало. През 1953 година беше сключено Споразумението за дълговете, в рамките на което кредиторите опростиха на младата Федерална република Германия голяма част от тогавашните ѝ задължения. И по този начин отвориха пътя за германското икономическо чудо. Впрочем, сред кредиторите, които тогава се отказаха от големи вземания, беше и Гърция.