Въздухът за мнозина гърци става все по-тънък. Социалните и църковни кухни не смогват да изхранят нуждаещите се, а боклукчийските кофи щателно се претърсват за хранителни отпадъци. Гърция е на ръба на социален банкрут.
Борбата за оцеляване трае 29 минути. Точно в 15.00 ч. отец Андреас отваря църковната кухня на един от площадите в Атина. Опашката от гладуващи се вие от центъра на площада до началото на улицата. Тук има нуждаещи се от всички слоеве и възрасти – пенсионери и безработни, майки с деца, мигранти, кандидати за политическо убежище и нелегални.
Порциите – строго определени
Грах, картофи, хляб – това е всичко
„Не можем да оставим хората да гладуват„, казва отец Андреас. След по-малко от половин час наличните 1200 порции са раздадени, мнозина напускат площада с празни стомаси. Катарина е имала късмет. Осем порции грах и моркови с картофи, няколко кофички кисело мляко и торбичка хляб.
Това е дневната дажба за цялото й семейство. Навремето тя е работила във фабрика за бисквити. Преди една година остава без работа. Катарина се срамува, дори не иска да спомене фамилното си име. „Никъде няма работа, дори за разносвачи на проспекти. Гърция е на дъното„, казва тя.
От седмици насам хиляди гърци демонстрират пред парламента в Атина с плакати и мегафони, а някои и с камъни или коктейли „Молотов“. Световните медии редовно информират за ставащо там, но към опашките за безплатна храна никой не отправя поглед. Отец Андреас и неговите помощници имат много работа.
Гладни, бедни, безработни
В близо 400 църковни общини са създадени кухни за бедни. Към тях се прибавят и няколко от социалната служба. В двора на отец Андреас кухните са три. На ден през тях минават по около 4500 души. Отецът и неговите помощници се стараят да раздават топлата храна справедливо и не на едни и същи хора. Повечето нуждаещи се изяждат порциите си още на площада, толкова голям е гладът.
Гръцки изселници в Германия през 1962 година
Броят на безработните през 2010 година се увеличи с 230 000 души, достигайки ниво от 14.8 процента. А безработицата е предвестник на социалния банкрут. Който загуби работата си, получава в продължение на една година помощи за безработни, по около 500 евро месечно. От общо 800 000 безработни в Гърция, само 280 000 имат право на държавна помощ.
В столицата Атина броят на бездомните е нараснал с 25 на сто. До края на годината се очаква без работа да бъдат над един милион души. А според студия на фондация „Фридрих Еберт„, през 2015 година жизненият стандарт на трудещите се и пенсионерите в Гърция ще се понижи с близо 40 процента в сравнение с 2008 година!
Гърция се върна десетилетия назад
Подобна беше ситуацията в Гърция през 1961 година, когато бе проведена индустриализация в селското стопанство. Тогава огромна вълна от безработни изселници се насочи към Западна Европа, включително към Германия.
Подобно развитие се очаква и сега. За разлика от 1961 година, когато повечето изселници бяха ниско образовани хора, сега сред тях ще има и множество висшисти. Освен синьото море, безкрайните плажове, овчето сирене и зехтина, Гърция май няма какво друго да предложи.
Но докато опашките пред кухните за бедни стават все по-дълги, много от богаташите остават незасегнати от кризата. Атинската централна банка изчислява на 15 до 20 милиарда евро загубите от укриване на данъци. Но онези, които мамят хазната, няма от какво да се страхуват: „Не съм видял нито един да е влязъл в затвора“, казва професорът по политология Панос Кацакос.