Марта се рови в купчина черни торби край луксозния „Time Warner Center” в Ню Йорк. Съвсем наскоро там беше продаден един апартамент на последния етаж на сградата за 42 милиона долара (38,3млн. евро). Марта е радостна, че в една от торбите с боклук е намерила неразпечатани пакети с книжни салфетки. На салфетките са изобразени мотиви за „Хелоуйин„, който се празнува през ноември. Салфетките обаче могат да се използват като подложка за сладкишите, които Марта продава, за да припечели малко пари. За тази цел те са просто идеални, смята тя.
Вторник е. Часът е 21 и 30. Купчината торби с боклуци пред една дрогерия е първата спирка на “събирателната акция”, организирана от групата активисти, наричащи себе си Freegans – от съчетанието на „free„(свободни) и „vegans„(вегани, а в по-свободен превод също и хора, които отхвърлят безмилостното „използване“ на животните).
Стратегия срещу системата
Как и къде могат да се намерят все още годни за ядене хранителни продукти в отпадъците, изхвърляни от обществото?
За тази цел Freegans се “потапят в боклука”. Става дума нe просто за това как безплатно да се сдобием с хранителни продукти, казват привържениците на Freegans, става дума за една стратегия, насочена срещу системата. “Нима е редно хората да изхвърлят напълно запазени храни?” – пита организаторкатта на групата Джанет Келиш. Преди да проведат поредната си акция за търсене на хранителни продукти в контейнерите, Freegans са разпространили листовки, на които пише: “Производството на хранителните продукти, които консумираме, е причина за ужасни опити с животни, за неимоверен преразход на вода и за замърсяването на околната среда с отровни химикали”.
Freegans се противопоставят на рекламата, която ни подвежда да купуваме стоки, от които всъщност не се нуждаем, да харчим пари, макар парите да не ни стигат, да завиждаме на другите заради онова, което самите ние не притежаваме, и да изхвърляме толкова много неща, които всъщност са годни за употреба.
Има ли алтернативи на капитализма?
Изключим ли идеализма, “ровенето в контейнерите” е относително неромантична работа. Да вземем например събираческата акция край един луксозен супермаркет. 31-годишният Бенджамин, преподавател в колеж, отваря боклукчийската торба и от нея го лъхва неприятната миризма на гнило. “Доста отвратително, това си е чист боклук”, казва той и затваря торбичката. “Интересува ме това дали има алтернативни модели на капитализма и на консумативната култура”, казва той. В Инернет открил сайта на Freegans и прочел за акцията им. “Ню Йорк е изключително скъп град – не само що се отнася до хранителните продукти, а и до наемите. Ровенето в котейнерите ти помага да намалиш разходите”, споделя Бенджамин.
За едните – лукс, за другите – отпадъци
Хора с ниски и средни заплати все по-трудно могат да си позволят да живеят в Ню Йорк. Докато неколцина живеят в лукс и произвеждат тонове боклуци, мнозинството трудно изкарва толкова, че да може изобщо да преживее. Това подхранва явление като “ровенето в контейнери” в Ню Йорк. В други американски щати като Сан Франциско, Сиатъл, Вашингтон и Чикаго положението е сходно.
Изследване на американското министерство на селското стопанство от 2014 г. установява, че САЩ изхвърлят 31 на сто от хранителните си продукти. Само Ню Йорк произвежда 14 млн. тона отпадъци годишно. Хората осъзнават това и създават програми за предотвратяване на разточителството и ограничаване на боклука.
Амбициозната цел е до 2030 г. градът да намали изхвърляните боклуци с 90 на сто в сравнение с 2005 г. Градската управа е стартирала за целта над 200 инициативи, например просветни кампании срещу разточителството на хранителни продукти, използването на найлонови торбички и др.
Мария научила за групата Freegans от свои приятели. 25-годишната учителка от Уругвай е на посещение в Ню Йорк и за пръв път участва в “ровене в контейнери”. “Когато ми казаха за това, не можех да повярвам. В Уругвай е съвсем друго. Няма толкова много боклук и хората не изхвърлят току-така различни неща.”
Според данни на ООН, консуматорите в богати страни годишно изхвърлят почти толкова хранителни продукти, колкото Уругвай произвежда годишно. Мария искала с очите си да види онова, за което й разказвали приятелите й. “Има нещо болно в начина, по който функционират нещата тук”, казва тя. Поне в Ню Йорк явно все пак са осъзнали проблема с боклука и особено с прахосването на хранителни продукти. “Надявам се, някой ден да няма вече нужда да ровим из контейнерите, защото няма да има и боклук – тогава светът ще е перфектен, а разпределянето на хранителните продукти няма да зависи само от печалбите – това би било прекрасно!”, казва Джанет Келиш.