Недостатъците на българската съдебна система и съответно битката с корупцията влияят директно на страните от шенгенското пространство дотолкова, че Финландия не може да има пълно доверие в България, че ще спазва напълно изискванията, ако бъде приета.
Това е обяснението зад решението на Хелзинки, обявено официално още през септември т. г., да ни спре за Шенген. “Съзнаваме, че механизмът за сътрудничество и проверка и процесът на присъединяване към Шенген не са свързани технически и правно, но правителството и парламентът ни гледат общо на тези неща”, каза пред “Труд” Паиви Пиетаринен от финландското МВР. Тя е главен съветник на министърката Паиви Расанен.
Различни от Холандия
Думите й рязко контрастират с тези на бившата евроминистърка Астрид Турс, която през февруари т. г. твърдеше пред “Труд”, че основният въпрос за Финландия е покриването на техническите критерии за членство в Шенген. Затова и след като Еврокомисията официално призна техническата ни готовност спирачката от Хелзинки ни дойде като гръм от ясно небе. Финландия се запъна заедно с Холандия дори след като Германия и Франция смекчиха позициите си.
“Мотивацията ни бе погрешно разбрана, не бива да ни слагат в една и съща категория с Холандия, защото хората си мислят, че причината се корени във вътрешната ни политика, а не е така”, твърди Пиетаринен. И намеква, че във Финландия правителството не зависи от подкрепата на популистката партия “Финландците”, за разлика от холандското правителство на малцинството, което разчита на благоволението на евроскептика националист Хеерт Вилдерс и неговата Партия на свободата.
“Може и да е трудно да се повярва, но чисто и просто ние искаме страните членки на ЕС да спазват правилата, поетите ангажименти трябва да се изпълняват”, допълни Пиетаринен.
Неизпълненият български ангажимент е обещанието отпреди няколко години да си оправим правоохранителната система по определени критерии и в кратък срок, за да не бъде отлагано присъединяването ни в ЕС. “Механизмът за наблюдение от Брюксел продължава да действа вече 4 години и половина, а това е доста дълго време”, смята финландката.
Пиетаринен изтъкна като положителен знак готовността на страната си, за разлика от Холандия, евентуално да вдигне частично ветото си (за отваряне на въздушните и морските шенгенски граници – б. р.)след междинния доклад на Еврокомисията през февруари 2012 г. за правосъдието и вътрешния ни ред.
“Искаме да видим напредък и сме готови за диалог.”
Цветанов – убедителен
Този диалог засега се оценява като положителен. “Когато беше в Хелзинки в средата на ноември, българският министър Цветан Цветанов беше много убедителен”, разказа Маарит Никандер, министерски съветник във финландското МВР. И даде знак, че в Хелзинки не са чак толкова строги: “Разбираме, че никой не е перфектен, ние също имаме някои пропуски според последната оценка за нас в шенгенската система.”
С финландските председателства на ЕС през 1999 г. и 2006 г. се свързват две ключови за България евросъбития – решението за старт на преговорите за присъединяването ни към ЕС и приключването на ратификационния процес за членството ни. Дано за Шенген да не чакаме пак председателството на Финландия. То ще е чак през 2020 година.
Ромски неволи
Финландското МВР уверява, че евентуална вълна от мигриращи роми не може да ни спре за Шенген, защото дори след приемането ни ситуацията няма да се промени коренно за Хелзинки. Щедрата система за социални помощи там действа като магнит за безработни пришълци от по-бедните еврочленки. Но твърда политика на северната страна е да допуска само хора, които допринасят с образованието и уменията си за просперитета й.
Финландия си има около 12 000 нейни роми (0,2% от населението), но те нямат нищо общо с нашите. Малцина от тях владеят ромски език, но въпреки това е издаден ромско-финландски речник.
Манталитетът е базука срещу корупцията
Корупцията винаги се крие някъде в сянката. Когато няма сянка, няма и корупция.
Тези думи на председателя на “Трансперънси Финландия”, подразделение на “Трансперънси интернешънъл”, Пенти Макинен звучат малко като сентенция. Но същевременно хвърлят светлина върху пословичното финландско ноу-хау в борбата срещу корупцията.
Малкият северноевропейски народ (5,4 млн. души), чиято страна иначе е 3 пъти по-голяма от България, вече 16 години не изпада от челната петица на “Трансперънси интернешънъл” за най-свободните от корупция държави. И сянка в бизнеса и политиката изглежда, че наистина почти няма, въпреки че в голяма част от годината повечето време във Финландия е доста мрачно. Поради географското й положение.
“Не прилагаме никакви тайни методи, просто никога не се задоволяваме с резултатите, защото знаем, че така ще загубим мача”, твърди Макинен. Той е юрист по образование, директор за малките и средните предприятия в Конфедерацията на финландските индустриалци. Антикорупционната работа му е нещо като хоби, не получава и цент възнаграждение за нея.
Противно на очакванията, че ще се впусне в хвалби за финландските постижения, Макинен прави изненадващо признание: “Навсякъде има политическа корупция, не можем да го отречем. Имаше дори когато уж бяхме напълно чисти и с върхов рейтинг 10.”
Финландският проблем е основно на ниво местни политици. Те са изложени на най-голям корупционен натиск и до края на 80-те години на ХХ век дори се е възприемало като нещо нормално да вземат рушвети за издаване на строителни разрешения например.
Оттогава обаче финландците са променили изоснови функционирането на системата си. Процесът на вземане на решения е напълно прозрачен и всеки има достъп до цялата информация – от офертите, през мотивите на администраторите да ги предпочетат, до самите плащания. Данните не се пазят до поискване от гражданите, а се правят публични веднага дори ако никой не се заинтересува от тях в определения момент. Няма скрито-покрито.
“Обществото настоява за откритост на администрацията и си търси настоятелно правата”, обясни Макинен. А конкретен пример за това даде шефът на Съюза на журналистите във Финландия Юха Рекола.
“Тази пролет за първи път политическите формации решиха да проведат при закрити врата преговорите за съставяне на коалиционно правителство и изработване на управленска програма”, каза той.
Въпросната програма е със силата на закон, който правителството изпълнява през мандата си. И за финландците е неприемливо да не знаят коя партия какво предлага, какви компромиси прави и какво отказва да приеме.
Макинен дава за пример уникалния за новата финландска история процес срещу политик, и то само за предполагаема корупция – бившия външен министър Илка Канерва, който е бивш председател на регионалния съвет на регион Югозападна Финландия (виж карето). “Той е един от най-популярните политици у нас през последните 40 години, но през 2008 г. позволи група бизнесмени да му организират парти за 60-ия рожден ден за близо 60 000 евро”, обясни Макинен.
Антикорупционният експерт смята, че на България, както и на Финландия, ще й трябват 20-ина години непрекъснати усилия, за да отбележи истински напредък в борбата с корупцията: “Да броиш вкараните зад решетките за корупция не е отговор на проблема.” Защото дори още да имаше смъртно наказание в ЕС, и то нямаше да изкорени корупцията.
Правилният път минава през доброто законодателство, ефективното му прилагане и отношението на обществото към проблема. “Във Финландия прокуратурата и съдът не оставят място за съмнение в професионализма си, а и на индивидуално ниво се стремим максимално да се придържаме към висок стандарт на етичните норми, за да останем на върха на класацията”, твърди Макинен. (Труд)
На 14 ноември т. г. в районния съд на Хелзинки започва уникален за Финландия процес. Подсъдим е един от доайените във финландската политика – бившият външен министър (2007-2008) Илка Канерва.
Прокуратурата твърди, че облагодетелстването му от финансовата помощ на четирима бизнесмени от избирателния му район предполага “сериозна структурна корупция”. Въпросните четирима богаташи похарчили около 56 000 евро за предизборната кампания на Канерва през 2007 г. и за тържество по случай 60-годишния му юбилей през януари 2008 г. В замяна на това се предполага, че политикът може да им е помогнал да получат разрешения за строеж на молове, тъй като същевременно бил и председател на регионалния съвет на Югозападна Финландия.
Канерва отрича обвиненията, но продължават да го грозят до 2 години затвор. Той подаде оставка през април 2008 г., но не заради този скандал, а заради разкритието, че е изпратил над 200 есемеса с неприлично съдържание на еротичната танцьорка Йохана Тукиайнен. И то от служебния си мобилен телефон, чиито сметки плащат данъкоплатците.
Въпреки това Канерва бе преизбран през април т. г. за депутат от консервативната партия. Той е в парламента от 1975 година.
Мария ЛОХЕЛА, депутат от “Финландците”:
Не оспорваме правата ви на европейци
Мария Лохела (33 г.) е депутатка от популистката и евроскептична партия “Финландците” и член на парламентарната комисия по външна политика.
“Финландците” направиха фурор на парламентарните избори през април, като спечелиха 19,1% от гласовете, което е 15-процентен скок след вота през 2007 г., и увеличиха броя на депутатите си от 5 на 39. Това ги прави трети по сила в парламента след консерваторите – 44, и социалдемократите – 42. Не са в шестпартийното коалиционно правителство заради противопоставянето си на спасителните пакети за еврозоната. Определят се като центристи, а не като крайнодесни.
– Г-жо Лохела, какво отличава “Финландците” от останалите националистически партии в ЕС?
– Зависи точно с кой ни сравнявате. Повечето от тези партии са основани сравнително наскоро като реакция на промените в съответните общества. А ние имаме много дълга традиция във финландската политика. Не сме нещо ново.
– В Холандия популистката партия на Хеерт Вилдерс тласка правителството към затваряне на шенгенските врати за България, в Дания националистите също принудиха предишното правителство да върне граничния контрол. Каква щеше да е вашата политика, ако бяхте на власт във Финландия?
– Нашето правителство първоначално се солидаризира с холандците за Шенген, но наскоро се предаде, така да се каже, надявайки се, че България и Румъния ще покрият определени критерии. Ние подкрепяме това решение, защото сме за свободното придвижване в ЕС.
Но това понякога помага за трансфера на престъпност в Европа. Пълна подкрепа от нас може да очаквате, ако предприемете по-стриктни мерки и покажете, че имате план как да изпълните изискванията. Още не сте съвсем готови.
В нашата партия сме доста критични към ЕС, но не оспорваме, че трябва да ви се помогне да придобиете същите права като нас в Европа.
– Как може да стане това?
– Не бива да ви налагаме как да се справите с проблема. Можем да споделим добрите практики, които работят при нас, за да видите дали няма да са от полза и на вас.
– Значи не се притеснявате толкова за сигурността на границата на ЕС с Турция, колкото от възможния износ на престъпност от България?
– Престъпността е голям проблем, независимо откъде идва. Същевременно шенгенската членка Гърция има огромни трудности с нелегалните имигранти – не е ефективна. Трябва да се учим от грешките си, а не да ги повтаряме. Хубаво е проблемите да се решават предварително, а не да се оправят впоследствие. Защото така винаги излиза по-трудно и по-скъпо.
– Защо не сте в правителството след силното ви представяне на изборите?
– Трудно ни беше да приемем, че Финландия трябва да подкрепи финансово еврочленки като Гърция, Португалия и Ирландия – да плаща за сериозните грешки на чужди правителства. Това е против ценностите ни.
– А ако не получите втори такъв шанс?
– Може и да е така, но може и да си отворим пътя към нови възможности. Виждате какво се случва – националните пазари са в паника, всички се страхуват от рецесия.
Хубаво е да се помни, че винаги има алтернатива. Ние сме от полза на финландците, защото поддържаме дискусията за отрицателните страни на ЕС.
– Какво очаквате от следващите избори?
– Ако нещата се развиват както в момента, със сигурност ще спечелим още по-голяма подкрепа. Но все пак мисля, че Финландия още не е готова да ни даде мнозинство в парламента. Това не се е случвало отдавна с която и да било партия.
– Как ще коментирате идеята, подкрепена и от вашия министър по европейските въпроси Александър Стуб, шестте страни с върхов кредитен рейтинг, включително Финландия, да имат по-голям контрол върху финансовите въпроси в ЕС?
– Нашата партия е срещу федерализирането на ЕС по подобие на САЩ. А предложението му е тъкмо стъпка в тази посока.
– Има ли Финландия нужда от повече имигранти?
– Не бива да ограничаваме притока на чужденци в страната ни. Стига те да идват да учат или да работят, за да направят живота си по-добър. Финландия е силно развита социална държава и ние плащаме големи данъци, за да е така. Това ни струва все повече и повече. А безработицата е почти 8%. Не бива да подкрепяме и сивата икономика. Ако някой планира да получава пари на черно във Финландия, много трудно може да оцелее, защото ще взема малко, а в страната ни се живее много скъпо.
– Страхувате ли се от имигрантски вълни от български и румънски роми, ако двете страни бъдат приети в Шенген?
– Социалното благополучие на гражданите на ЕС би трябвало да е приоритет първо на правителствата в родните им страни. ЕС трябва да налага контрол.
– Наистина ли корупцията във финландската политика клони към нулата?
– Истината е, че на местно ниво по традиция хората на ръководни постове се назначават в зависимост от това коя партия подкрепят. Това не е точно корупция, но пак не е правилно – избират се не най-подходящите, а най-правилните.