Reading Time: 4 minutes

Трите лъжи в скандала „Калиакра“

Имало забрана за обработване на земята; зелените НПО-та се обърнали срещу хората; Европа не давала да се прави земеделие по цялото северно Черноморие: трите лъжи в казуса „Калиакра„, на които българите повярваха.

Европа забранила на българските собственици в района на Калиакра да разорават, залесяват, да създават трайни насаждения, плодови и зеленчукови култури… Това са глупости. Но това е темата, която изкара на протест граждани от общините Каварна, Шабла и Балчик. Блокиран беше главният път от румънската граница към Варна. За всичко това са виновни зелените неправителствени организации, а пък тоталната забрана за земеделие в региона разчиства терена за проучвания за шистов газ… Това са още по-големи глупости, но това слушат българите – от медиите, от управляващите и от опозицията.

Всъщност става дума за решение на Европейския съд заради нарушения на България. Става дума за ограничения в една сравнително малка зона и за конкретни нарушения на правото на Европейския съюз. Поредицата от фалшиви новини по темата обаче може да обслужи един или друг конюнктурен интерес, може да се използва за атака срещу един или друг конюнктурен противник. Но основният резултат от нея е доста по-значим – в главите на българите Европа се налага като нещо лошо и нахално, което забранява на хората какво ли не, и от което имаме само вреда, а не ползи. А това просто не е вярно.

Случаят „Калиакра“

Преди десетина години българското правителство е допуснало в защитени зони в района на Калиакра да се изградят различни обекти, а това е в нарушение на правилата на ЕС. После неправителствени организации завеждат дело в съда на ЕС и съдът осъжда България – нарушаваш правилата, получаваш присъда. След което започват преговори и България договаря с Европейската комисия „да не бъдат премахвани изградените до момента вятърни генератори, голф игрище, къщи, хотели, вилни селища, инфраструктура в защитената зона„, но в замяна на това да наложи „забрана за издаването на нови разрешения за всякакво строителство на територията„. Конкретната присъда е за реално съществуващи шест проекта за ветрогенератори и един за голф игрище. После Министерството на околната среда и водите издава въпросната заповед за забрана на строителство, както и за ограничения за земеделска дейност, но само в „Комплекс Калиакра“ – малка зона от над 20 кв. км, повечето от които са държавна и общинска собственост. И поради това, че са специфичен вид степи, те на практика не се използват за земеделие – просто не раждат нищо.

До петък четири работни групи започват да работят по изчистването на проблемните области в Плана за управление на защитена зона "Калиакра“. Проблем е неяснотата сред хората и ще се работи на място, за да бъде чут и информиран всеки. Ще намерим механизми да няма ощетени, ще компенсираме засегнатите. Благодаря на всички за отговорното отношение и добрия тон в обсъжданията. Когато постигнем баланс, ние можем да го защитим и в Брюксел.

Фалшивите новини

Съобщението на екоминистерството не е достатъчно конкретно и към него няма приложена карта. Новината заживява собствен живот под формата „Забраняват земеделието в цяла крайморска Добруджа“. Започват протести, блокират се пътища. И всичко изглежда оправдано – ако някой ти забрани да използваш земята си, разбира се, че ще протестираш. Да, ама не е така – никой не забранява нищо на собствениците в крайморска Добруджа. Министерството на околната среда обаче не прави необходимото, за да изясни недоразумението. Или просто не иска.

Втората фалшива новина се подема с удоволствие от най-големите медии – очертаването на картите на защитените зони по Натура 2000 било направено от неправителствени зелени организации – значи те са виновни. Министърът на околната среда Нено Димов дава всичко от себе си да насочи гнева в тази посока – те са направили така, че да „пазят пилците, а не поминъка на хората“. Както вече стана ясно, поминъкът на 99% от собствениците на земи не е засегнат по никакъв начин. Но това не попречи на министъра и на най-големите медии да говорят за противопоставяне между „еколозите и хората“. Дори и нещо да не е било наред с очертаването на защитените зони, оттогава са минали десет години и всяко следващо правителство имаше възможност да реагира досега. Но не е реагирало. И в случая няма противопоставяне между „хората и еколозите“, а има конкретно решение на съда на ЕС и конкретно действие на българското правителството. Всеки, който се чувства засегнат, може да си пита правителството – такава е зависимостта.

Третата фалшива новина дойде от основната опозиционна партия – БСП, която обяви, че земеделието по цялото северно Черноморие е забранено – да, точно това съобщи пресцентърът на партията. Това е лъжа. Но, използвайки своите кметове в региона, БСП яхна протестите и дори провидя умишлено превръщане на крайморска Добруджа в „самозалесяваща се гора“, за да се проправи път на проучванията за шистов газ. И това не е вярно.

Преди финала

Създалото се напрежение накара премиера Борисов да нареди на екоминистъра Димов да спре изпълнението на въпросната заповед. Последният пък направо отмени тази заповед, с което отмени и забраната за издаване на разрешения за строеж. После се оказа, че терените в малката засегната територия са наистина само няколко и са собственост на близки точно до управляващите и точно до опозицията. За капак прокуратурата обяви, че ще разследва законността на отменената вече заповед на екоминистъра. Нищо не е наред в тази история и всяка следваща новина претендира да влезе в категорията „фалшиви новини“.

Така дойдоха съмненията, че напрежението е изкуствено създадено, за да получат отсрочка близките до управляващите и до опозицията бизнеси, които искат да строят в защитената зона; че министърът на околната среда просто дава простор на антилибералните си настроения и е решил да „смачка“ зелените неправителствени организации; че за пореден път някой опитва да настройва българите срещу Европа. А това последното е най-сериозната последица от този скандал – България е част от Европейския съюз, за да спазва неговите правила и да ползва неговите облаги. Не може сам да предложиш на ЕС кои ще са защитените зони, да поемеш ангажимент да ги съхраняваш, след това да получаваш щедрите еврофондове и накрая да започнеш да мрънкаш, че това не те устройва. И понеже не върви да кажеш в прав текст, че европейският ред ти пречи, тогава започваш да настройваш хората срещу Европа.