Фактите дотук: най-важното за изборите на 14 ноември
Мнозинството българи са апатични и разочаровани. А новата формация „Продължаваме промяната“ отне голяма част от избирателите на „партиите на промяната„
Промяната „изяде“ партиите на протеста, но „Продължаваме промяната“ ще лидира при съставянето на бъдещо правителство. Партиите на статуквото не олекнаха откъм избиратели. Настоящият президент ще е новият президент – след предстоящия втори тур. Мнозинството от българските гласоподаватели остава безучастно към демократичния изборен процес. Това са първите изводи от приключилите вчера избори 2 в 1 в България.
На 14 ноември се състояха и президентски, и парламентарни избори – трети поред за годината, но избирателната активност беше рекордно ниска. Но и как да е иначе, след като мнозинството българи са в плен на апатията и разочарованието? Те не чуха в кампаниите на политическите сили решения за същинските проблеми – за високите цени и инфлацията, за енергийния натиск или за кризата в здравеопазването, породена от Ковид-19.
Как статуквото се укрепи
Партиите на статуквото до голяма степен запазиха непроменени резултатите си от вота на 11 юли. Те имат предимството да разполагат с твърди ядра, които бяха мобилизирани в максимална степен за изборите през ноември. ГЕРБ успяха със своите, но какво от това – обстоятелствата сочат, че ще останат извън властта…
ДПС мобилизираха над два пъти повече избиратели в Турция, отколкото за вота през юли т.г. и това ще увеличи резултата им и преднината пред социалистите. Но като цяло относителната тежест се запазва, обясни публично след края на изборния ден лидерът Мустафа Карадайъ.
БСП не сполучи да разшири електоралния си обхват и да си върне позицията на втора политическа сила, която изглежда безвъзвратно загубена от 4 април насам. Вероятната четвърта позиция на социалистите ще отпуши нова вълна от призиви за оставката на лидера Корнелия Нинова и този път отделните фракции в БСП могат и да се съюзят, за да я отстранят. Вторият мандат на президента Румен Радев със сигурност ще улесни процеса.
Лидерите на промяната
За първи път формация, тръгнала от назначено от президента правителство, успя с лекота, за броени месеци, да стане фаворит на избори. От „Продължаваме промяната“ вече обявиха, че предлагат Кирил Петков за премиер, Асен Василев – за министър на финансите, и започват преговори с всички, без ГЕРБ и ДПС, още преди връчването на мандата. „Всички“ означава „Има такъв народ„, „Демократична България“ и БСП. Очаква се гласовете от чужбина да добавят още към техния резултат.
Като плюс за съставяне на редовен кабинет анализатори отчитат диалогичността на Петков и Василев и липса на „червени линии“ по отношение на БСП. Те с никого не се карат, дори Бойко Борисов не са атакували персонално, отбеляза Андрей Райчев от „Галъп“. На фона на досегашните конфликти при опитите за съставяне на правителство, сегашната ситуация дава повече оптимизъм.
Но предишният фаворит – партията на Слави Трифонов „Има такъв народ„, се е сринала до предпоследно място, а избирателите на обединението „Демократична България“ (ДБ) почти са се преполовили. При все така ниска избирателна активност всички тези хора – особено младите до 30 години, висшистите, са се прехвърлили към „Продължаваме промяната„. Според Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“, близо 40% от хората, сменили предпочитанията си за кого ще гласуват в последните десет дни, са били избиратели на ДБ. Дали за ИТН и ДБ това е наказанието заради неспособността им да превъзмогнат различията и егото си и да съставят правителство в някой от предишните два парламента? Със сигурност и това е допринесло, но роля изигра и заглъхването на кампаниите им, както и фактът, че не реагираха с предложения за разрешаване на здравната, енергийна и икономическа кризи.
Докато ИТН използваха облъчването на избирателите през телевизията си, ДБ заложиха на активности във Фейсбук и спорадични видеа. ПП обаче комбинираха дигиталния политически маркетинг с множество срещи на живо, някои продължаващи по 3-4 часа, обикаляйки България с автобус по американски маниер.
Радев спечели (и) парламентарните избори
Социологическите проучвания разкриха, че избирателите на ДБ са се разделили при гласуването за президент. По данни на „Галъп интершенъл“ 36% от тях са гласували за подкрепения от ДБ кандидат Лозан Панов, 37% – за Румен Радев, 14 на сто – за проф. Атанас Герджиков, зад когото са ГЕРБ-СДС. Тази разцентрованост пролича и в кампанията на Панов, който в последните си изяви се обърна дори срещу подкрепилата го политическа сила. Председателят на Върховния касационен съд се представи слабо, нареждайки се след Румен Радев, Анастас Герджиков, Мустафа Карадайъ и лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов. В социалните мрежи сподвижници на „Демократична България“ дори обвиниха Панов за слабия резултат на ДБ.
Но анализатори признават, че истинският фаворит на тези избори е Румен Радев. За първи път три различни парламентарно представени партии публично подкрепиха държавен глава, а освен това имат шанс и да съставят правителство.
Въпреки ниската избирателна активност, за Румен Радев и вицепрезидента му Илияна Йотова гласуваха повече избиратели на първи тур – над 1.2 милиона, отколкото на първия тур за първия му мандат, подкрепен от БСП, когато получи 973 754 гласа. Сега Кирил Петков и Асен Василев ще трябва да мобилизират избирателите си да подкрепят Радев на балотажа и Петков вече обеща да го направи.
Сред изненадите на тези избори е „Възраждане“ с шансове за парламентарно представителство в 47-ия парламент. Партията, противник на НАТО и на ваксините срещу Ковид-19, която настоява за референдум за излизане от ЕС, успя да прескочи бариерата, мобилизирайки антиваксърски гласове.