Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург разглежда жалбите на граждани срещу държави, които са ратифицирали Европейска конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ) и които според жалбата са нарушили някое от гарантираните в Конвенцията права на жалбоподателя. Съдът не гледа дела срещу отделни лица и организации, нито действа като горна инстанция спрямо националните институции. Съдът се произнася само, ако на национално ниво са спазени всички процедурни правила и са изчерпани всички възможности за постигането на справедливо решение в рамките на държавата-ответник. ЕСПЧ може да бъде сезиран до 6 месеца след постановяване на окончателното решение (присъда) от върховната съдебна инстанция, чрез писмо на следния адрес:
The Registrar European Court of Human Rights
Council of Europe
67075 Strasbourg CEDEX
FRANCE
Писмото трябва да съдържа:
кратко описание на случая; позоваване на конкретното нарушено право от ЕКЗПЧ; сведения относно изчерпаните средства за правна защита; точен списък с дата, резюме и орган на издаване на всичките постановени до момента актове по случая; копия на изброените актове. (Тъй като ЕСПЧ не връща приложените копия, е добре да не се пращат оригинали.) Възможно е от ЕСПЧ да поискат допълнителни документи, сведения и обяснения по жалбата. Ако предварителната проверка признае жалбата като допустима, ще ви бъде изпратен формуляр, който да попълните за официално завеждане на жалбата. Първата фаза на делото не изисква да се явявате лично в съда. Ако не разполагате със средства за командироването на адвокат до Страсбург, можете във втората фаза да поискате от ЕСПЧ да ви осигури безплатно правно съдействие.
От какво зависи спечелването на дело в Европейския съд в Страсбург?
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ; на английски – European Court of Human Rights; на френски – Cour européenne des droits de l’homme) разглежда жалбите на граждани, които не са получили в своята държава адекватна защита на права, гарантирани им от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). При постъпването на жалба Съдът най-напред се произнася с определение (decision; décision) за нейната допустимост. От това зависи дали жалбата ще бъде разгледана по същество. Недопустими са и не се допускат до разглеждане жалби, които не са подписани; нямат валидни координати за обратна връзка; не са написани на някой от официалните езици на Съда (сред тях е и българският, като работни езици за Съда са английският и френският); написани са противоречиво, неясно или неадекватно; насочени са срещу частни лица или неправителствени организации; претендират права извън гарантираните от ЕКПЧОС; претендират права, за чиято защита не са били ангажирани всичките възможни средства за законна защита в държавата на жалбоподателя; подадени са след изтичането на 6 месеца от последното произнасяне на компетентните органи в държавата на жалбоподателя; претендират права, за чиято защита Съдът вече е бил сезиран с друга жалба. При наличието на няколко отделни искания е възможно Съдът да определи като недопустими част от тях, като допусне до разглеждане жалбата само в останалата й част. Ако жалбата бъде определена като допустима изцяло или отчасти, Съдът се запознава със случая по същество и се произнася втори път, с решение (judjment; arrêt) за нейната основателност. Жалбата се признава за основателна, ако правата на жалбоподателя действително са нарушени и ако това е обосновано ясно, конкретно и точно в подаваните към жалбата обяснения и съпътстващи документи. Ако поне едно от исканията на жалбоподателя бъде допуснато до разглеждане и се признае за основателно, Съдът може да се произнесе и с трето решение по жалбата, като присъди справедливо обезщетение и евентуално даде задължителни указания до държавата-нарушител за отстраняване на причините за констатираното нарушение.
Как да кандидатствам за еврофинансиране с европейски проект?
Много европейски институции осъществяват свои мащабни инвестиционни програми, като набелязват стратегически приоритети и предлагат безвъзмездна финансова помощ за осъществяването на проекти, насочени към постигането им. Договарящите институции отправят покана чрез своите официални страници и чрез публикации в медиите до потенциалните изпълнители на такива проекти, с които определят срок за подаване на проектни предложения. Проектните предложения трябва да бъдат оформени по образеца на договарящата институция (документация за кандидатстване) и включват подробно описание на проектната идея, дейностите по проекта, тяхната стойност и очакваните последици от изпълнението им. Проектните предложения се оценяват по предварително обявени критерии за административно съответствие на документацията с изискванията на договарящата институция; за обоснованост, икономичност и ефективност на предвидените дейности; за капацитет на кандидата да се справи с подобен проект; за наличието на подходящ минал опит и подходящи партньори; за очакваната добавена стойност и полезен ефект от евентуално осъществяване на проекта. За да бъде одобрено, проектното предложение трябва да съответства точно на заложените приоритети, да е представено в срок, от допустим кандидат (който отговаря на изискванията), да съдържа само допустими дейности (с подробен график за изпълнението им); да предвижда гаранции за публичността, прозрачността и недопускането на дискриминация при изпълнение на дейностите; да предвижда ясен и проследим механизъм за отчитане на ефекта от изпълнението на дейностите; да разкрива ясно начина, по който ще се реализира добавена стойност, същата ще се разпространи сред максимален брой бенефициенти и ще остане устойчиво в обществото след приключване на проекта; да се вмества в допустимия размер на финансирането (с подробен и обоснован бюджет на разходите). Всичко това има за цел изясняване на идеята, която ще се осъществява и постигане на точно, цялостно, навременно изпълнение и отчитане на заложените дейности. Напредъкът се проследява на базата на заложени индикатори за изпълнение (изброими параметри за реализирания успех), всеки от които се документира и отчита по установен от договарящата институция образец.