Как се провалиха балканските елити
Поне половината от бежанците, търсещи убежище в Германия, са от Балканите. Тези хора са живото доказателство за безотговорността и егоизма на тамошните елити.
Войни, масов глад или изтезания няма нито в Косово, нито в Албания, Сърбия, Македония или Босна/Херцеговина. От 15 години насам страните от бивша Югославия живеят в мир. Хърватия и Словения дори членуват в ЕС, а останалите балкански държави имат перспектива за пълноправно членство. Очевидно е, че не може да се правят никакви сравнения със ситуацията в Сирия, Ирак или Афганистан, където войната и терорът всеки ден взимат човешки жертви. Въпреки това хората на тълпи напускат родните си страни и търсят убежище в Германия. Те искат да избягат от бедността и безперспективността. Хората от балканските държави са разочаровани от политическия и икономически застой. Отговорността за този застой носят най-вече местните политически елити.
Европейските помощи остават без ефект
Милиардните помощи, отпускани от ЕС, не успяха да дадат тласък за развитието на демокрацията и икономиката в страните от региона. Дори перспективата за членство в ЕС явно не може да окрили достатъчно реформаторския устрем на местните политици.
Защото докато все още не са членове на ЕС, но въпреки това получават европейски пари, те са си сами господари и добре осребряват властовите си позиции. От две десетилетия насам безработицата в страните от Западните Балкани се движи между 20 и 50 процента. Над 60 процента от младите хора в Босна/ Херцеговина са без работа. Дори висококвалифицирани млади висшисти трудно си намират подходяща работа. Клиентелизмът и шуробаджанащината унищожават шансовете за справедливост на трудовия пазар. Политическите партии, подобно на октопод, са обхванали обществото с пипалата си. Нещо повече – косвено те са дори най-големият работодател в своите страни. Така управляващите партии разпределят всички места – от директорското до портиерското. Професионалната квалификация на кандидатите в случая не играе никаква роля. В подобна ситуация у мнозина се надига чувство на безсилие. Не са малко и онези, които взимат партийна книжка, само защото се надяват на по-добър старт в професията. Повече от половината млади и добре образовани хора от Албания, Косово и Македония искат да емигрират.
Разпадането на социалната инфраструктура
След разпадането на старите системи, политическите елити не инвестираха в развитието на социалната инфраструктура – например в общественото здравеопазване. Това засегна най-силно ромите, които на Балканите са на най-ниското социално стъпало. Те не само са дискриминирани заради етническата си принадлежност, но и страдат силно от колапса на социалните грижи. Много от тях дори не могат да си позволят да отидат на лекар. Те идват в Германия, защото „джобните пари„, които получават, докато трае процедурата за даване на убежище, в техните очи са истинско състояние. А и през същото време могат да ползват безплатно медицинско обслужване.
В много от страните от Западните Балкани междувременно са се утвърдили автократични структури. Например в Черна гора, където властта от две десетилетия насам е в ръцете на клана на Мило Джуканович. Или пък в Македония, където дясноконсервативното правителство е обвинявано, че шпионира гражданите и сплашва критично настроените журналисти.
Авторитарни структури
Подобно е положението и в Косово, което след обявяването на своята независимост през 2008 година, на практика стана протекторат на ЕС. Въпреки дългогодишното присъствие на мисията на ЕС – ЕУЛЕКС – корупцията, шуробаджанащината и тясната обвързаност между политическия елит и организираната престъпност налагат отпечатък на целия политически живот. Много депутати и членове на управляващата партия са бивши членове на Армията за освобождение на Косово /АОК/. Според разследванията на специалния пълномощник на Съвета на Европа Дик Марти, АОК е била замесена в много престъпления като разстрели и отвличания.
Политиците в Босна/ Херцеговина пък от 20 години залагат на националистическата карта, вместо да придвижат напред необходимите икономически реформи. Половината от всички млади босненци искат да емигрират. Все по-малко босненци се решават да създадат семейство. А това е сериозна заплаха за страна, която и бездруго има демографски проблеми.
ЕС може и трябва да упражни натиск
Прекалено мудният преход към демокрация и правов ред в страните от Западните Балкани предизвиква оправдано чувство на неудовлетворение в ЕС. Междувременно съюзът посвети своите усилия на други кризисни огнища като тези в Гърция и Украйна. Твърде възможно е обаче масовата миграция от Балканите отново да насочи вниманието на ЕС към региона. Би било добре, ако Брюксел интензивно се заеме със затлачените реформи в „задния двор” на Европа. В краен случай Брюксел би могъл и да завърти кранчето с парите, ако политическите елити в тези страни не провеждат реформите. С егоизма си, тези политически елити днес погубват най-ценния обществен капитал на своите страни. Продължаващият отлив на млади и добре образовани хора от балканските страни поставя елитите в твърде комфортна ситуация – те не са принудени да полагат сериозни усилия за реформи и обществен напредък. Но за обществата, чиито интереси всъщност би трябвало да защитават, това е истинска катастрофа. И макар на Балканите да няма война, нито глад и изтезания, там се трупа огромна безнадеждност, от която хората бягат, също както от жестока диктатура.