Ердоган се нуждае от ЕС
Европа трябва да свикне със заплахите на Ердоган – и трябва да се научи да не ги взима насериозно. Защото в близките няколко седмици провокациите му ще зачестят още повече. И така докато не постигне заветната си цел: Турция да стане президентска република. За осъществяването на тази своя отколешна мечта Ердоган се нуждае от ЕС – Общността трябва да изиграе ролята на момчето, което яде бой. При този националистически подем, който е обзел Турция в момента, това лесно достига до хората, въодушевява ги – и помага на Ердоган да прокара промените в конституцията чрез референдум. И ще видите, че добере ли се веднъж до едноличното управление, турският президент ще смекчи тона си.
Ако сделката наистина се провали
Що се отнася до неговата заплаха да прекрати изпълнението на споразумението за бежанците, ако не бъдат премахнати визите за турските граждани – тази закана изглежда като съшита с бели конци. Защото самият Ердоган знае отлично, че драстичното намаляване на бежанския приток към Западна Европа се дължи основно на затварянето на т.нар. Балкански маршрут, а не толкова на сделката с Турция. Ако Ердоган анулира споразумението с ЕС, европейците ще издигнат още по-високи стени, а Турция ще трябва сама да се справя със своите 2,5 милиона бежанци. Освен това незабавно ще секнат парите за Анкара по линия на бежанците. А се знае добре, че договорените 6 милиарда евро могат да се отразят съживяващо на стагниращата турска икономика.
И още нещо знае турският лидер: че ако се отметне от ангажимента си за бежанците, тогава вече изобщо няма да може да се надява на отпадане на визите. Ердоган ще се опита да хвърли вината върху „европейските ислямофоби„, но и в самата Турция много хора знаят, че лично Ердоган, в качеството си на министър-председател, през 2013 година подписа онези 72 условия за отпадане на визите, които и до днес си остават неизпълнени. Сред тях е и изискването за промяна на турското антитерористично законодателство, с което обаче Ердоган има сериозен проблем, тъй като именно тези текстове са най-солидният му инструмент за подчиняване на опозицията. И ако се окажат верни слуховете, че Брюксел е склонен на някакви компромиси по този въпрос, ЕС несъмнено ще падне в очите на турската опозиция. Твърди се също така, че въпросът може да бъде решен и в рамките на хармонизацията на турското законодателство с европейските норми – тоест, да бъде прехвърлен в полето на предприсъединителните преговори с Турция. Но вярва ли още някой, че преговорният процес с Анкара ще бъде продължен?
Ердоган се нуждае от ЕС
Накратко: Турция се нуждае от Европа поне толкова, колкото и Европа от Турция – най-малкото по отношение на бежанската политика. ЕС е освен това най-големият търговски партньор на Турция – и единственият ѝ доброжелателен външнополитически партньор. Москва замрази отношенията си с Анкара, Ердоган отдавна не е получавал покана за разговори в Белия дом, а повечето арабски съседи се държат на дистанция от него. Именно поради тази причина германската канцлерка Ангела Меркел всеки път се връща така спокойна след срещите си с Ердоган, макар че – в това можем да сме убедени, те със сигурност не протичат гладко.
Затова Европа не бива да взима насериозно тирадите на турския президент. Но пък трябва да направи всичко, което е по силите ѝ, за да подсили гърба на демократичните сили в Турция.