Във фантастичните екшъни създадените от човека роботи изведнъж помъдряват, сещат се, че са жестоко прекарани в тоя живот, разбунтуват се и разгонват фамилията на създателите си и цивилизацията им.
У нас – аналогичен случай! В едно прекрасно априлско утро ЕГН-тата ни помъдряха, разбунтуваха се и поеха по свой самостоятелен път. Ориентираха се в политическото пространство, харесаха си партии и лидери, включиха се в подписките, продемонстрираха високо гражданско съзнание и заеха национално отговорни позиции.
Крайно време беше в тази държава някой да ги заеме тия национално отговорни позиции!
Крайно време беше най-после да разберем, че ЕГН-то ни е по-умно от нас!
Стига с тия мрънканици и междупартийни дърляния! Стига с това несъзнателно гражданско общество, което само срещу петдесетачка или скромна почерпка и обещание за хиляда кинта пенсия плюс таблет за внучето ще мине на страната на исконните евро и прабългарски ценности! Стига с пезевенкските номера по кампаниите! Никакви флашки, никакви записи, никакви офшорки, никакви тефтерчета, никакви опорни точки, никакви печатници, никакви объркани списъци! Никакви чували с бюлетини, никакви грешки в протоколите!
Свърши се тяхната – вече няма да има нужда от всичко това! Както се вижда от публикуваните списъци с подписи в подкрепа на еврокандидатурите на нашите кандидатевропредставители, и от нас скоро изобщо вече няма да има нужда – на създадените от самите нас партии ние вече не сме нужни.
Трябват им само ЕГН-тата ни!
И съвсем правилно!
ЕГН-то не иска да яде и да пие. На ЕГН-то не му трябва материален стимул, за да вземе правилното решение. ЕГН-то послушно търчи да гласува, а не си стои у дома в сюблимния ден на народен избор.
ЕГН-то не мрънка, че му е малка пенсията.
Не се оплаква, че половин година работи без заплата.
ЕГН-то няма нужда от ток, няма нужда от парно, няма нужда от надежда, няма нужда от залъгване, няма нужда от нищо – то си живее кротичко някъде в списъците и се появява, само когато е призовано от гражданския си дълг.
Най-после ни стана ясно за какво ни броят – не за хора – за номера. Единни граждански, но – номера.
Всичко на тоя свят си има номер.
Къщите са ни номерирани. Улиците са ни номерирани. Комплексите са ни номерирани. Младостите са ни номерирани. И възрастите – също. Овцете са ни номерирани. И козите. Даже и последният пръч си има ушна марка с номерче – като викнеш: „Пръч номер хиляда сто и двайсет – на линия!„, веднага се напърчва и търчи с рогата напред.
Дори китайката си има номер, ама иди го разбери…
Всъщност – знае ли някой ЕГН-то на китайката?
Да не вземе да ни спретне някой номер по изборите, че тогава и списъците с ЕГН-та няма да помогнат!
Румен БЕЛЧЕВ