Ще помислят ли и за живота на хората?
В България все едно не се задават местни избори. Вместо да мислят за живота на хората, за неволите на градовете и селата, които ще управляват, партиите и кандидатите говорят предимно за собствените си политически съюзи.
От Варна до Кюстендил нещата са едни и същи – хората имат проблеми с училищата и поликлиниките, но са принудени да слушат кой с кого ще се коалира, за да управлява града им. До изборите остава по-малко от месец, но до този момент – поне в централните медии – не се е чуло за нито един кандидат или подкрепяща го партия, които да говорят за градовете като за място на нашето ежедневие. Да не говорим за нуждата от подробен разказ и проект, разискван в детайли – това отсъства почти навсякъде. А бъдещите кметове и общинари ще управляват все пак не само онова, от което зависи комфорта ни, но и огромни бюджети.
Поглед към Варна
Да оставим София, чийто бюджет е вторият по големина в държавата (1.49 милиарда лева за тази година). За столицата се говори често, много и достатъчно критично. Но какво да кажем за Варна, която влезе в 2015 година с рекордния бюджет от над 258 милиона лева, а на всеки четири години един и същ кандидат обещава да завърши един и същ строеж, който никога не започва? Както казва кореспондентът на “Дневник”, “строителството на стадион “Варна” навлиза в нов предизборен график” – откакто е замислен в далечната 2005 година, той все така си остава на хартия, но във всяка предизборна кампания се обещава, че ще бъде построен.
Извън стадиона-фантом, Варна има и съвсем реални проблеми със строителния надзор, покрай които се прочу паневропейски. Замисленото строителство на Алея Първа е само един от примерите, но той не е за пренебрегване: какво мислят кандидатите по този сюжет, извън репликата “съдът ще реши”? И каква визия предлагат за квартал “Максуда”, извън репликата “ще изпълним предписанието от Страсбург”?
Един от най-бързо променящите се градове в България
Пловдив, който има бюджет от 264 милиона лева за тази година, изглежда някак встрани от скандалите, които периодично разтърсват Варна. Градът спечели конкурса за Европейска столица на културата през 2019 и това предопределя темите, които се обсъждат в предизборната кампания. В Пловдив се строят или променят основни пътни артерии, велоалеи, спирки и мостове, градът абсорбира крайните квартали и строи улична мрежа в някои от тях. Това е и един от най-бързо променящите се градове в България. С едно уточнение – при толкова много и толкова мащабни дейности, Пловдив има един от най-лаконичните годишни бюджети сред българските общини.
Русе и думите
Всички общини публикуват онлайн ежегодните си бюджети, но не следват единен модел за това как трябва да изглежда подобен документ. Бързият преглед показва, че администрациите се изразяват съвсем в стила на публичните личности, които ги оглавяват. Русе, например, има многословен бюджет. В него разсъжденията са повече от числата. Може би за да прикрият скромните суми, с които разполага общината. Русе има годишен бюджет от 80 милиона лева, а на очи се набива едно подчертано оскъдно перо: това за оборудването на детски градини и ясли. През 2015 година за тази цел са били отпуснати 40 000 лева. Русе си служи по-често от много други общини с думата “издръжка”, вместо с думи като “развитие” или “обновяване”. Сред всичките 24 партии и коалиции, регистрирани за изборите в Русе, може би ще се намери и такава, която да проблематизира този въпрос.
Богатият бедняк
Кюстендил пък изглежда като богатия бедняк на общините. Бюджетът му е само 36 милиона лева, като общината е на последно място по печелене на европейски проекти. Кметът казва, че няма достатъчно пари за ремонтиране на малките улички. Но за сметка на това Кюстендил е отделил близо 5 500 000 лева – вторият по големина разход на общината – за придобиване на дълготрайни материални активи. Пари, които са три-четири пъти повече от разходите за образование, здравеопазване или култура.