Един „бос„, един президент и един бизнесмен
Единият е президент, другият „бос„. Според прокуратурата, висок обществен интерес има явно само към първия. Подслушван ли е президентът Радев? И защо около кореспонденцията на Бобоков с Борисов все още цари мълчание?
Българската прокуратура напоследък е свръхактивна, но усещането за двоен стандарт в работата й става все по-силно.
В четвъртък Пламен Бобоков показа есемеси, които бил разменил с министър-председателя Бойко Борисов през март 2019. В тях бизнесменът, който управлява „Приста ойл„, настоява за среща по повод на задържания либийски танкер „Бадр“ и нарича г-н Борисов „бос“ – той бил „началник на държавата„.
За безпристрастността на прокуратурата
Но дали г-н Гешев ще разследва и министър-председателя Борисовза „търговия с влияние„, както президентския секретар Пламен Узунов? За кореспонденцията между секретаря и бизнесмена, в която впрочем също става дума за влошените отношения с Либия, прокуратурата е много словоохотлива. Тя разпрати разпечатки на разговорите до медиите, оправдавайки се с „големия обществен интерес“. Същевременно за разговорите между Бобоков и Борисов обаче се пази мълчание. Нима „общественият интерес“ към тях е по-малък?
Вместо да отговорят директно на хвърлената от бизнесмена ръкавица, от прокуратурата разпратиха до медиите други разпечатки, от които изглежда, че г-н Бобоков е комуникирал и с президента Румен Радев. Те би трябвало да поставят бизнесмена в гореща вода, защото той отрича изобщо да има телефонния номер на държавния глава.
Пиарът на г-н Бобоков обаче заяви, че тези разпечатки не са от неговия телефон.
Поредният „ход“ на прокуратурата не разсейва съмненията в безпристрастността ѝ, а дори ги засилва. Да, ако г-н Бобоков е излъгал, че няма координатите на президента, това не говори добре за него. В разговорите между тях, разбира се, само по себе си обаче може да няма нищо укоримо, а и не е ясно за какво точно е ставало дума – държавното обвинение не разкрива „репликите“ на президента.
Така възникват нови, неприятни за прокуратурата въпроси. Може би двата най-важни сега гласят: Подслушван ли е държавният глава в скандално нарушение на закона? И защо се бави отговорът по темата за комуникацията между Борисов и Бобоков?
Дори подчинените на г-н Гешев да наваксат, залавяйки се и с подадената от бизнесмена „нишка“, това няма да разсее съмненията в тяхната пристрастност.
Въпреки че в чл. 103 от Конституцията ясно е разписана процедурата за повдигане на обвинение срещу държавния глава, през януари 2020, г-н Гешев попита Конституционния съд при какви обстоятелства прокуратурата може да разследва президента и вицепрезидента. От държавното обвинение не си направиха труда да аргументират внезапния интерес към този специфичен казус.
Според Конституцията, процедурата по чл. 103 се инициира от народните представители; т.е. предвидено е „моторът“ на едно обвинение срещу държавния глава да бъде парламентът, не прокуратурата. Причината е, че парламентът е институцията, която в най-голяма степен би трябвало да отразява констелацията от различните интереси в обществото.
Нужно ли е да припомняме на г-н Гешев, че – поне според Конституцията – България е република с парламентарно, а не с прокурорско управление? Или дефектите в работата на прокуратурата, трябва да бъдат компенсирани чрез промени в Наказателния кодекс?
България е „есемес демокрация“
По-рано през 2020 имаше сходен скандал – от разпространения от прокуратурата запис между президента Радев и командира на ВВС ген. Стойков се разбра, че държавният глава, въпреки имунитета му, е подслушван. Подслушването най-вероятно е било осъществено от ДАНС, които са пряко подчинени на Министерския съвет.
Нима работата на г-н Гешев и колегите му не е базирана на правото, а на партийни и/или бизнес интереси? Интереси, които, например, им повеляват да внушават, че в президента и неговите секретари има „нещо гнило„, нещо „престъпно„?
Що се отнася до случая с Пламен Бобоков, тезата му, че търсел контакт с високопоставени политически фигури, защото не желаел да се стига до драматично влошаване на отношенията между Либия и България (от което бизнесът му би загубил милиони), изглежда достоверна. Той няма как сам да „назначава“ посланици; процедурата за определянето им е сложна и включва няколко институции, включително МВнР (вж. чл. 63 от Закона за дипломатическата служба).
Презумпцията за невиновност трябва да се спазва. Въпросите за „премълчаната кореспонденция“ на Бобоков с Радев и Борисов, за „съмненията„, „паднали“ върху президентските секретари, трябва да се обсъждат и доказват единствено в съда.
Едно е ясно отсега: България е „есемес демокрация„. Но какво правят обикновените граждани, които нямат достъп до финия слух на „босовете„?