Покрай магическата дума „интеграция“ в джобовете на различни фондации и организации са потънали огромни пари. Само за сравнение – към края на юли реално изплатените суми на България от ЕС по оперативните програми са 492 103 890 евро. За разлика от тези средства, чието харчене Европа следи под лупа, парите, отпускани за решаване на ромските проблеми, е изключително трудно да бъдат проследени.
Причината е, че България, за разлика от Румъния, не създаде специално ведомство, което да формулира и осъществява интеграционната политика, а съществуващите министерства получиха правомощия да провеждат интеграция в своята основна сфера на дейност. Преди няколко години икономистът Лъчезар Богданов, който вече е част от екипа на програма „Рома“ на „Отворено общество„, изчисли, че ако в интеграцията на ромите се инвестират около 1 млрд. лв., положителният ефект за десет години напред ще е близо 22 млрд. лева. Оказа се, че толкова пари наистина са инвестирани, но ефектът клони към нула.
„Джелем, джелем„
В момента нито една от държавните институции, ангажирани с проблема, няма точни данни колко средства от предприсъединителните и структурните фондове са отишли за интеграция на българските роми. И каква част от тези „бели“ пари са „вложени“ в черни мерцедеси на шефове на фондации, които искрено са повярвали и съдействали за подобряване на живота на своите мургави събратя – и най-вече на собствения си. От избухването на демокрацията се пръкнаха над 600 фондации, съпричастни към циганския проблем. Само около 20% от тях са ромски или с преобладаващо участие на роми. Останалите се оказаха добра хранилка за различни партийни кадри, люпилня за кандидат-депутати и общински съветници.
В последните десетина дни ромският проблем отново е в центъра на обществения дебат. И не само заради това, че Франция каза „Джелем, джелем“ (пътувай) на 50-ина наши цигани, които „сами пожелали“ да се върнат в родината. А заради нещо друго, което изостри апетитите. Това са 13.3 млрд. евро от Европейския социален фонд за интеграцията на ромите и на други групи, идентифицирани като „уязвими„, които могат да бъдат усвоени до края на 2013-а.
Началото
Милиони евро, отпуснати от Световната банка, програма ФАР и други донори от 2000 г. насам, са отишли за безсмислени говорилни, преминали под мотото „мероприятно ми е„. Организаторите им ги наричат семинари и конференции. Първопроходници са т.нар. съветници от кръга „Желев“ – Михаил Иванов, Красимир Кънев, Антонина Желязкова, Калина Бозева. Те първо обясниха на Европа колко тежко живеят българските цигани, а после оттам им дадоха пари да помогнат на това малцинство. Желязкова регистрира „Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия„, от който тръгна благотворителната кариера на Васил Чапразов. Красимир Кънев и съпругата му Димитрина Петрова регистрираха съответно „Хелзинкски комитет“ и „Проект права на човека“ и създадоха сателитни ромски НПО-та (неправителствени организации), които да печелят проекти. Калина Бозева пък създаде „Международен център за човешки права„.
Първите средства дойдоха по линията на „Отворено общество„. Фондацията има специална програма „Рома„, по която продължава да работи. А в Будапеща бе създаден Европейски ромски център, от който започна финансирането на проекти с пари на Световната банка и на Джордж Сорос. Дълги години шеф на този център бе Димитрина Петрова. Практика бе съпругът й Красимир Кънев да избира правилните неправителствени организации, чиито предложения жена му финансираше. Именно така се роди мрежата от регионални ромски фондации монополисти. По схемата във Видин работи организация „Дром“ на Донка Панайотова (жената е леля на съветника по етнически въпроси и неуспял евродепутат от листата на БСП Румян Русинов). В Сливен пари от „Отворено общество“ усвоява от години „Младежка ромска организация“ на Стела Костова, в Столипиново – Антон Карагьозов, във „Факултето“ – баща Петър Георгиев и синовете Михаил и Димитър чрез „Романи Бах„, Конфедерация на ромите „Европа“ и Проект „Права на човека„.
След това се появи фондация С.Е.Г.А. на Мариана Милошева-Круш, с нейните сателити, наречени „Ромски бюра за взаимопомощ„. Въпросните сателитни организации създадоха дъщерни НПО-та и нови фондации, в които назначиха роднини. По този начин започна усвояването на парите и основните играчи на тази сцена и днес са същите.
Кой, какво и колко
От „Отворено общество“ отдавна твърдят, че е изключително трудно да се направи сметка колко пари са дадени за циганите. Увъртат, че фондациите били много, че единици от тях се задържали дълготрайно, защото масовата практика била да реализират един проект и да изчезнат. Това, разбира се, е само оправдание, за да не се обявят публично огромните харчове, от които няма никакъв видим ефект. Официалната статистика допреди няколко години бе, че между 18 и 20 млн. евро годишно се усвояват чрез ромски проекти по програма ФАР, от „Отворено общество“ и от Европейската банка за възстановяване и развитие. Колко са парите, давани директно от чуждестранни донори, никой не знае.
На 22 юни 2000 г. Световната банка отпуска 483 280 долара безвъзмездна помощ за интеграция на етническите малцинства. От тях се облажват няколко фондации, повечето от които нямат цигани в управлението си. „НПО срещу бедността“ на Васил Чапразов например е получила 26 855 евро за семинари. Международният център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия на Антонина Желязкова и Васил Чапразов взима около 30 хил. евро пак за семинари. Балканска фондация за междукултурно образование и разбирателство „Дайвърсити“ на Христо Кючуков, който беше председател на „Демократи-роми за ДСБ„, е получила 750 хил. евро по ФАР, заедно с консорциум „Кеър„, по проект за квалификация на 300 учители за работа в мултиетническа среда и обучение по ромска история. Фондация „Стъпка по стъпка“ е получила 200 хил. евро по ФАР. Зад нея всъщност стои БСП чрез функционера си Емил Бузов.
Само за инициативата „Интеграция на ромското население“ през 2004-а бяха усвоени още 2 115 000 евро от програма ФАР. Този проект разбуни духовете. Ромската организация „Амалипе“ с център Велико Търново подготви и изпрати до Европарламента доклад, в който съобщи за злоупотреби. Като пример бе посочено, че обикновена ножичка според отчета на проекта е струвала 3.47 евро при цени на българския пазар от 0.51 евро, пластелинът бил доставян за 1.60 евро при стойност 0.13 евро… Други 60 хил. евро от Съвета на Европа бяха дадени за „Базисно проучване на урбанизацията на ромските квартали“, 6 030 000 евро от ФАР – за програмата „Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население“ и още 4 786 675 евро за образователна и медицинска интеграция. За създаване на ромски „културно-информационни центрове„, според отчетите, бяха пропилени 966 хил. евро, а за създаване на работни места за роми още 1 333 000 евро само за една година.
Цената на включването
През февруари 2005-а девет правителства от Централна и Югоизточна Европа – България, Хърватска, Чехия, Унгария, Македония, Черна гора, Румъния, Сърбия и Словакия – се събраха в София, за да поставят началото на проекта „Десетилетие на ромското включване 2005-2015„. Всички страни участници бяха подготвили планове за действие в четири приоритетни области – образование, здравеопазване, трудова заетост и жилищно устройство, които за разлика от предишни стратегии и програми за интегриране на ромите, трябваше да имат ясни показатели и цели, крайни срокове и разпределени отговорности. Като ключово предимство на Декадата бе определен акцентът върху наблюдението на напредъка. Беше планирано да се измерва подобрението на крайните резултати – например увеличение на броя ромски деца, записани в гимназиален курс.
Месец след откриването на Десетилетието на ромското включване евродепутатката Елз де Грюн направи оптимистична констатация, че една трета от парите за циганите „потъват някъде„. Истината е, че 3/4 от тези пари наистина са потънали някъде, ако се съди по крайните резултати. Видими са само новопостроените огромни къщи и лъскавите лимузини на ромските участници в проектите. През март 2006-а кабинетът утвърди Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България до 2015 г., която предвижда в този срок да бъдат построени 30 065 жилища, а други 47 245 да бъдат реконструирани като част от мерките по Десетилетието. Тази програма беше посрещната на нож от обществеността.
Преди месец националният координатор на инициативата „Ромско включване 2005-2015 г.“ Милен Миланов представи Рамковата програма за интегриране на ромите в българското общество (2010 – 2020 г.). Той съобщи, че е важно да се разработват и актуализират общински планове за интеграция на ромите, тъй като 3% от бюджета на Европейския фонд за регионално развитие за следващата година ще бъдат предназначени за инфраструктура в проблемни райони. Основни получатели ще бъдат общините, но те ще могат да участват само ако имат разработени планове за интеграция. Очевидно е, че играта усвояване чрез присвояване на европейски пари за циганско благо ще продължи. А резултатите от нея най-вероятно няма да са по-различни от досегашните.