Два часа на четири очи. За цял живот – и за последно!
Най-после те ще могат да се видят с близките си: за кратко и може би за последен път. За много от разделените семейства от Южна и от Северна Корея новата среща за свиждане идва навярно твърде късно.
Разделените от Корейската война (1950-1953) семейства са символ за огромната трагедия от разделението на страната. От близо седемедесет години те живеят едните в Северна, а другите в Южна Корея, разделени от минирана непропусклива граница. На 20 август някои от тях ще имат възможност да видят своите близки. Може би за последен път в живота си. Защото който веднъж е бил одобрен за семейна среща, отпада завинаги от процедурата за подбор. Разделените семейства ще се срещнат за три дни в един курорт в Диамантената планина на Северна Корея, недалеч от демилитаризираната зона.
И до днес между двете корейски държави на практика е забранена всякаква комуникация. Все пак, след известното затопляне на отношенията от 2000-та година насам, са осъществени над 20 срещи на разделените семейства. Тези срещи винаги са били подчинени на произвола на севернокорейския режим, който ги обвързва с политически условия. Последната среща между разделени семейства се проведе през 2015 година. По време на вътрешнокорейската среща на върха между южнокорейския президент Мун Дже-ин и севернокорейския лидер Ким Чен-ун, двете страни се споразумяха за подновяване на срещите на разделените семейства.
Два часа на четири очи
Самата процедура при подбора за срещата е брутална. Компютърен алгоритъм избира на случаен принцип измежду 130 000 кандидати, повечето от които обаче вече не са между живите. След първото пресяване остават 500 души. В крайна сметка сега са подбрани 190 южнокорейски граждани. Те имат на разположение три дни в един хотел да се видят с близките си – под съпровод на фолклорна музика и постоянно наблюдение от силите за сигурност и телевизионните екипи.
Разговорите на четири очи по време на целия престой са разрешени само за два часа. И тези два часа трябва да стигнат за цял един живот, ако обединението не се осъществи докато те са още живи. По данни на Червения кръст, всяка година умират 3 600 членове на разделени семейства. Тоест по десет южнокорейски граждани дневно, които никога няма да могат да посетят своята родина. В Северна Корея, където според Амнести интернешънъл хората умират средно с 12 години по-рано от хората в Южна Корея, са останали само няколко хиляди членове на разделени семейства.
Вследствие на вътрешнокорейското сближаване от началото на годината, нагласите на южнокорейците по отношение на северните им съседи се промениха коренно. Резултатите от анкета на обществено-правното радио KBS показват, че 20 на сто от южнокорейците изпитват симпатии към Северна Корея. В същото време само малко повече от 20 процента от анкетираните се застъпват за обединение на двете корейски държави. Никога досега тези стойности не са били толкова ниски. Особено сред възрастовата група под 29 години. Южнокорейските младежи гледат на Северна Корея като на чужда страна и смятат обединението за икономическо бреме, твърдят социолозите. А поколението, което все още помни Корея като една държава, на практика е на измиране.