Другата истина за партийните субсидии
Всички твърдят, че е вредно партийните субсидии да бъдат заменени с финансиране от бизнеса. Защо тогава го правят? Изказани бяха множество версии. Но истинският отговор се крие по-дълбоко. Да надникнем под повърхността:
Всички основни участници в политическия процес твърдят, че практическото ликвидиране на бюджетните субсидии като метод за финансиране на партиите (каквото представлява намаляването им от 11 на 1 лев за подаден глас) и замяната им с възможността за безлимитно финансиране от бизнеса е неразумно и вредно. Защо тогава го правят? По този въпрос бяха изказани много и най-различни версии, като някои от тях са свързани с тактически сметки около предстоящите избори. Истинският отговор обаче се крие по-дълбоко. До него можем да се приближим, ако най-напред си отговорим на друг въпрос: какви ще са последиците от това решение.
Партиите ще са зависими от бизнеса?
Тук най-често повтаряната версия е една: за да се издържат, партиите ще трябва да правят услуги и да изпълняват поръчки на своите донори, което ще ги направи зависими от бизнеса. Така политиката вече нямало да служи на обществото, а на корпоративни и лобистки интереси. Сякаш не го прави и досега. В най-изчистена форма тази версия бе формулирана от премиера: „Ще стане накрая като в много страни – милиардерите и олигарсите да са и премиери. Няма да мине много време и партиите ще станат собственост на бизнесмените„.
Да, като получаваш пари от някого, трябва да си плащаш. Да, премиери-милиардери има, включително в ЕС. Отдавна има и псевдополитически образувания, правещи се на партии, които са собственост на бизнесмени – включително в България, включително сред гласувалите за премахване на партийните субсидии. То обаче нямаше да е възможно без гласовете на най-голямата партия. Какво тогава – да не би нейният лидер и премиер да иска един ден и тя да стане собственост на някой бизнесмен? Не, по-скоро ни праща за „зелен хайвер“.
Или бизнесът ще е зависим от партиите?
Всъщност, първата последица от премахването на субсидиите ще е в точно обратната посока: не политиката ще изпадне в зависимост от бизнеса, а той ще стане още по-зависим от нея. Все едно дали е голям или малък, национален или местен. Предпоставка за това са няколко особености на българската политическа, икономическа и институционална среда.
Първо, в България самата политика е превърната в бизнес и в много случаи не партиите са собственост на бизнеса, а обратното. По своя генезис част от него е директно свързана с партиите – пъпната му връв не е прекъсната. Най-напред бяха назначените милионери от началото на прехода, някои от които се превърнаха в милиардери и олигарси. После партиите си отгледаха свои „обръчи от фирми“ и олигарси от ново поколение. В последно време дори маскировъчната схема с подставените лица бе зарязана и изведнъж някои политици се оказаха крупни бизнесмени.
Второ, относително голям дял от българската икономика е свързан с усвояването на публични средства и, естествено, много български предприемачи са се насочили към него. Бизнесът през държавата изглежда най-лесен и нискорисков. Но върви заедно с някои неудобства и присъщи разходи – като зависимостта от политиката например, която също си има цена.
Разбира се, друга, огромна част от българския бизнес не иска да има нищо общо с държавата, не се натиска за обществени поръчки, гледа много-много да не се набива на очи и не се интересува от политика. Политиката обаче се интересува от него. И колкото по-успешен е един бизнес, толкова по-голям е този интерес. Неговото задоволяване пък не е никакъв проблем при днешното състояние на българските институции (от съдебена система до всякакви агенции, комисии, регулатори и прочие органи, които разрешават, лицензират, одобряват, избират, контролират, разследват, санкционират). Овладяни от частни политико-икономически интереси, те с лекота могат да дадат тласък на всеки бизнес, но могат и да го съсипят.
Какво е новото?
Някои ще кажат, че щом нещата така и така стоят по този начин, отпадането на партийните субсидии няма да промени нищо и затова е без значение. Но няма да са прави.
След като връзката между политиката и бизнеса бъде узаконена и официализирана, вече няма да има нужда да се крие. Което ще я улесни и укрепи. Това, заедно с необходимостта да се компенсира липсата на субсидии от бюджета, ще засили и ожесточи апетита на политиците, в резултат от което кръгът на рекетираните и изнудваните бизнеси ще се разшири неимоверно. А всеки, който откаже, ще бъде застрашен от репресии.
Да не говорим за онези, които биха си позволили да финансират нещо различно от партиите на установеното статукво. Днес субсидиите от бюджета дават глътка въздух за малките и опозиционните партии. Оставени без тях, те са обречени да си останат вечно малки и опозиционни, понеже едва ли някой би се осмелил да ги подкрепи – пред перспективата да бъде спукан от проверки и накрая съсипан. Така появата на каквато и да било жизнеспособна и застрашаваща статуквото политическа алтернатива става на практика невъзможна.
Като добавим и нарастващия контрол върху медиите (медийният бизнес бе една от първите жертви на описаната тук схема), крайният ефект, който се очертава, е бетониране на властта при нарастващи постъпления и минимална конкуренция. Такава е и целта на занятието с партийните субсидии.