ДПС, „златните паспорти“ и интересите на Пеевски
ДПС прави реверанс пред ЕК и САЩ и иска разследване на „златните паспорти„- схеми за търговия с българско гражданство, в които изглежда е замесен депутатът Пеевски. А всъщност ДПС пак показва, че се чувства над закона.
В края на 2021година ДПС внесе законопроект за прекратяването на схемата със „златните” български паспорти за чужденци. ДПС също така поиска от ДАНС да направи проверка на всяка процедура, по която от 2013 досега чужденци получават българско гражданство срещу инвестиции.
За премахването на „златните паспорти” отдавна настояват от Брюксел. Това е и едно от условията на САЩ, за да отпаднат визите за българите. От търговията с документи за самоличност могат да се възползват лица, които са свързани с престъпния свят; създава се опасност не само за нашата национална сигурност, но и за НАТО и ЕС като цяло.
Интересите на ДПС
ДПС би трябвало да получи похвали заради демонстрирания стремеж да спре „инвестиционното гражданство”. Ала има „малък“ проблем: изглежда до неотдавна в Движението бяха сред най-заинтересуваните от този бизнес.
И в двете споменати по-горе инициативи срещаме името на Делян Пеевски, който беше санкциониран от САЩ по глобалния закон „Магнитски“ – тъкмо поради това, че американските служби го смятат за замесен в схема за търговия с български документи за самоличност.
В началото на 2021 година, 44-тото Народно събрание прие промени, с които чужденци могат да получават българско гражданство по натурализация, ако са внесли не по-малко от 1 милион лева в капитала на българско търговско дружество. Предложението бе на Йордан Цонев; за него гласуваха от ДПС и ГЕРБ. Според Движението, сегашните им изненадващи инициативи срещу „златните“ паспорти са, за да се прекратят „спекулациите“ по темата, „очернящи” формацията.
Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев и Делян Пеевски са поискали от ДАНС също така да проучи заплахите срещу журналиста Атанас Чобанов. Чобанов смята, че те са предизвикани от неговото разследване на връзките на американския лобист Антъни Подеста с Пеевски. Става дума за лобистки договори за над 2 млн. долара с компании, свързвани с депутата от ДПС.
Чобанов подчерта, че е предупреден за заплахите от „чуждо правителство”, т.е. не от българските служби. Това не е изненада. За разлика от американските, българските служби „пропуснаха” интересите на г-н Пеевски в търговията с документи за самоличност. До днес прокуратурата не направи нищо, за да изясни дали той има и роля във фалирането на КТБ. През 2020-та главният прокурор Иван Гешев, смятан за близък до ДПС, бе попитан от Чобанов „защо не е видял Пеевски в делото КТБ”. Тогава Гешев се опита да иронизира журналиста, питайки го „за времето в Москва”.
Защо тези практики не са били забелязани по-рано?
Още един любопитен щрих: от Правната комисия на 44-ия парламент коментираха инициираните от ДПС промени в Закона за българското гражданство с думите, че те са „съгласувани“ с ресорните ведомства и службите. Дали същите тези служби, призовани сега почтително от ДПС, ще си посипят главите с пепел и ще намерят проблем в практики, на които са давали зелена светлина в продължение на години?
Дръзкото поведение на ДПС, което изобщо не се смути от санкциите срещу Пеевски, а го направи отново депутат, показва, че независимо от наличието на ново правителство във формацията продължават да се чувстват над закона.
На пръв поглед ДПС сега прави „реверанс“ към Еврокомисията и САЩ. Влиянието на ДПС в съдебната система и службите обаче е пословично. Предизвикателното им поведение говори, че хегемонията им там не е застрашена. „Закъснялото покаяние“ на ДПС изглежда лицемерно и прилича повече на подигравка.