България – Голямото българско харчене. Изборите „2 в 1“ през 2011 г. са стрували на държавата тройно повече от предвиденото.
По една или друга причина в България бе подхваната темата за бонусите на властта. Може да се окаже обаче, че този сюжет е само един епизод от голямата сага, наречена Допълнително Материално Стимулиране (ДМС).
Независимо дали икономиката расте или се свива, българските правителства харчат винаги много и винаги повече от предвиденото. Според изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), през последните 10 години практиката е била следната: един от всеки 20 лв., похарчени от държавата, е бил под формата на непредвиден харч, който правителството е гласувало допълнително към бюджета. Анализът на ИПИ сочи, че бюджетните кредити приближават 10 милиарда лева. Казано иначе: властта на кредит излиза на българския данъкоплатец средно по милиард на година.
Най-голямото му „ужилване“ е през 2007 г., когато допълнително са били похарчени над 1,4 млрд. лв., а най-малкото през 2009 г. – към 400 млн. лева. Цял милиард изтича допълнително и с ревизията на бюджет 2010, а средствата са похарчени най-вече за текущо изчистване на задължения към бизнеса, субсидия за БДЖ и финансиране на автомагистрала „Люлин”.
Като за последно
През 2011 г. българските управляващи отново развързват държавната кесия, най-вече под натиска на различни групи от обществото. Схемата винаги е една и съща: първо допълнителните суми се гласуват набързо и непрозрачно, вкл. без какъвто и да е анализ за очаквания ефект от тази мярка. След което по същия начин се и харчат. По правило тези суми отгоре винаги се включват в графата „фискална устойчивост„. Но парите не отиват само за бедствия и аварии или за структурни реформи, а в голямата си част просто финансират текущи правителствени разходи. Или пък парламентарни избори.
Анализът на ИПИ показва още, че държавата е била с най-широки пръсти именно в годините преди избори – 2003-та и 2007-ма. Дали това се дължи на желанието да се „стимулират” гласоподавателите, или става дума за разходи „като за последно”, е въпрос на интерпретация. И в двата случая обаче държавата харчи, всички плащаме, а ефект няма.
Най-трагикомичното е, че правителствата, направили масирани харчове в края на мандата си, не са постигнали по-добри резултати на изборите, показват още данните. Но затова пък бюджетът е изтънял. За изборите „2 в 1“ през 2011 г. например това изтъняване е почти тройно. По данни на финансовото министерство партиите са платили предизборните си кампании с държавна субсидия от 71 млн. лв., при заложени в бюджета за това 26 млн. лева.
Има ли лекарство срещу лесното харчене на държавни пари? – Да. Гласуване на всеки лев, изтекъл допълнително, икономическа оценка на ползите и отчет на резултатите. Това е противоотровата, според ИПИ. И ако България бърза да влезе в групата на фискално „разумните” държави, то 2012-та трябва да бъде първата година, в която властта няма да живее на кредит. Особено във време на дълбоки разломи в Европа.