„До Делян Пеевски“: какво казва писмото на Панова
Отвореното писмо на Бети Панова до Делян Пеевски смути мнозина – най-вече заради избрания от нея стил. Но нека видим какво точно казва този текст. Полина Паунова предлага два възможни прочита:
“Дано само за тебе да съм уцелила езика, на който ти пиша, и да ме разбереш, ама от малкото приказки, дет съм чувала кат се изказваш у парламента, а и от тва, дет пишат медиите ти де, си викам, че тоа език сигурно най ше ти допадне и най-добре ше го разбереш”. Така Елисавета (Бети) Панова, съпругата на председателя на ВКС Лозан Панов, се обърна към депутата от ДПС, издател и крупен бизнесмен Делян Пеевски.
Избраните от нея форма и стил смутиха мнозина. Но с отвореното си писмо Панова просто отговаря на атаките срещу семейството и, появяващи се почти ежедневно през последните години в изданията на Пеевски. Освен епистоларната атака, „Капитал“ съобщава и за засилен институционален натиск срещу семейство Панови, като последната активност в тази посока е започнала наскоро данъчна проверка.
Писмото на Панова е адресирано до “Делян Пеевски и всички институции, които той официално и неофициално представлява”. Избраният стил в началото е дразнещ, после изглежда като кич (заради дължината на писмото), но след края му всичко си идва на мястото.
Текстът е подписан от “Бети Панова, Черен лебед и булка на Лозан Панов”, както я наричат медиите на Пеевски. Именно затова в писмото тя многократно се нарича иронично „черен лебед„.
Какво казва писмото
В писмото си Панова се чуди как Пеевски успява да „контролира“ всичко в съдебната система и във вестниците, като допуска, че ако ги остави без контрол, това ще наруши стабилността. С което насочва вниманието към премиера Борисов и темата за зависимостите. А по-нататък Панова иронично предполага как управляващите тормозят депутата от ДПС – заради „независимостта на твойте медии, които винаги търсят обективната истина„.
В текста си тя обръща внимание на редица факти: дискусиите във ВСС; кражбата на германска фирма със съдействието на съда; отношението на самата Германия към страната ни – хвалебствени думи заради стабилността, но никакво институционално доверие, което се изразява в отсъствието ни от Шенген и еврозоната. И още: Панова разобличава връзките на Борисов с Пеевски; на Пеевски с главния прокурор; разобличава и натиска върху ВСС и, разбира се, перманентните опити да бъде смачкан председателят на ВКС. С всевъзможни средства. Включително с откровените лъжи, че Панова е съдена за хулиганство в съдебна зала – съобщение, което, макар и невярно, внушава, че щом съпругата на председателя на ВКС не уважава съда, как тогава той може да я избере за партньор.
Осъзнавайки каква реакция ще предизвика текстът и, накрая Панова се извинява за избрания от нея стил. И съобщава: спокойно, не съм се побъркала, просто говоря така, както вече ви говорят отвсякъде. С което на практика задава въпроса: щом така написаното ви дразни, защо не ви дразнят Борисов и Пеевски, медиите, които четете, телевизиите, които гледате?
вата възможни прочита
Оттук нататък има два варианта за тълкуване на текста, написан от Панова. Първият прочит може да доведе до извода за публичното счупване на тази жена под напора на Пеевската имерия, която включва не само медиите, ползващи именно стилистиката от нейното писмо, но и “всички институции, които той официално и неофициално представлява”.
Подобна теза има своите основания – могат да бъдат намерени из близките до Пеевски медии, където няколко души са подложени на бавен, но методичен публичен линч. Мишени са всички онези хора, които от пиедестала на своята публична позиция имат смелостта да казват, че управлението се е сляло с прокуратурата, а тя от своя страна се е сляла с Пеевски. Всеки, който дръзне да изрече и аргументира това твърдение, бива размазан като муха на стъкло. Показно, пред очите ни. А ние равнодушно подминаваме тези публични линчове. Не граничи ли това с колективно престъпление?
В резултат сами на себе си казваме, че имаме много по-важни дела от това да забележим случващото се. Ако пък все пак го забележим, аристократично подминаваме поредния пасквил, защото ни е под нивото. Или пък защото си правим съответните изводи и подвиваме опашки, за да не ни се случи същото. Тази самота неизбежно води до публично счупване на съответната атакувана личност.
Разбира се, има и друг прочит на писмото: с него Панова на практика ни съобщава (без значение какъв стил използва), че тя и партньорът и се чувстват уязвени от един вездесъщ модел. Заради публичните им позиции – неговата като съдия, нейната като журналист. Добра идея е да и повярваме. Защото очевидно съдебната власт е под обстрел. Същото важи за публичното защитаване на позиции, различни от тези в медиите на Пеевски. Ето защо наистина е добре да повярваме на Панова – най-вече за тоталността на модела.
Ако не го сторим, всички такива публични личности един ден неизбежно ще се “счупят” от самота. И тогава вариантите за тълкувания няма да са два. Тогава онази участ на размазаната върху стъкло муха ще очаква всеки, дръзнал да се усъмни в „стабилността„. Във всичките и проявления и форми.