Откъде тръгнаха балканските катастрофи
Който иска да разбере политическата ситуация в Югоизточна Европа, трябва да се запознае с войните на Балканите от 1912/13. Тогава турците са прогонени от Европа, а плячката е разпределена между Сърбия, България и Гърция.
„Балканите за балканските народи“ гласи лозунгът на сключения Съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора, който само за няколко месеца слага точка на османското владичество в Европа, продължило 500 години. Всъщност от него обаче се освобождават само онези народи, които вече са имали държава – лозунгът не е адресиран към албанците, македонците, славянските мюсюлмани или балканските турци. За голяма част от тях той дори звучи застрашително.
Сто години след избухването на Балканската война в региона не се говори много за това. Сръбското предложение за организиране на всеобща възпоменателна церемония в памет на жертвите остана без отзвук. Истанбул също поде подобна инициатива. В нея се включиха само Албания, Босна, Македония и Черна гора. Причините за слабото участие са свързани с актуалните политически констелации – не на последно място с нарастващата сила на Турция. От историческа гледна точка обаче събитието заслужава повече внимание. Защото Балканските войни от 1912 и 1913 маркират не само края на османското владичество в Европа, те са и предвестници на един нов тип войни.
Отмъщение за нанесените неправди
Войната от 1912-та е вдъхновена от идеята за хомогенните нации и като отмъщение за нанесени неправди. Българите и сърбите са водени от спомена за своите средновековни държави, които след освобождаването от османския окупатор следвало да се превърнат в национални държави. Бойните действия траят само няколко месеца, но и те са достатъчни за смъртта на 200 000 войници и на огромен, но неизвестен брой цивилни граждани. Стотици хиляди жители на Балканите, предимно мюсюлмани, са прогонени. Предусещане за задаващите се злини са окопната война в Тракия, артилерийските дуели в Македония и масовото ползване на автоматични оръжия, с които се покосяват напредващите пехотинци. Все по-често се използват и палежите – като предпочитан инструмент за „етнически прочиствания„.
Днес последиците от Балканската и Междусъюзническата война си личат не само в сръбско-албанския спор за Косово. Фактът, че първоначално съюзените българи, гърци, сърби, черногорци и румънци, започват да се бият помежду си за освободените от османците земи, отравя отношенията им и до днес. Известно подобряване на мразовитите българо-румънски отношения започна чак след съвместното приемане на двете страни в ЕС през 2007-ма.
Ключът към успеха на Ердоган
Бившата османска империя днес явно е сключила мир с едновремешните си поданици. Само с гърците все още има застой. Като цяло обаче политико-икономическото влияние на османските наследници днес нараства в цяла Югоизточна Европа. Откакто бившият „болен човек край Босфора“ се превърна в „държава-тигър„, неговите емисари са високо уважавани гости и инвеститори.
Победният ход на турците в региона обаче се дължи най-вече на турските сапунени опери: те превземат Балканите, а „Тайм“ дори вижда в тях ключа към успеха на премиера Ердоган. Без значение дали в София или Атина, милиони зрители гледат сърцераздирателните семейни саги от Босфора. „Обществата в балканските страни имат много общо с бившата си владетелка – дори повече, отколкото предполагат„.