Десет небивалици от България
Българинът става все по-беден, България трябва да се брани от Европа, миграцията е най-голямата опасност, а Орбан и сие ни мислят само доброто.
1. България трябва да се брани от Европа
В кампаниите на много партии ЕС се представя като някаква заплаха за българската държавност, нация или култура. Истината е точно обратната – и държавността, и нацията, и културата ни никога не са били в по-благоприятни условия за развитие. ЕС е солидна рамка за сигурност, достъп до ресурси, възможности за общуване, търговия и взаимодействие с най-развитите и богати народи. Български интерес е да пращаме в Европейския парламент хора, които енергично бранят ЕС от различните му зложелатели.
2. Бедността у нас нараства
Някои партии се опитват да мобилизират протестен вот в своя подкрепа, като прибягват до напълно неверни твърдения. Стана вече клише, че “българите са най-бедни”. Това твърдение е вярно, но с уговорката “в ЕС”, която автоматично прави българите по-богати от около 90% от световното население. Нещо повече: напълно невярно е твърдението, че бедността в България се увеличава или че се е увеличила след влизането ни в ЕС. Фактите са съвсем различни.
ЕС използва два индикатора за измерване на бедността. Основният индикатор на Евростат е “риск от бедност и социално изключване”. През последните десет години за България той е спаднал от 46,2% на 32,8% (а в началото на новия век е бил около 60%). Другият основен индикатор – за “остри материални лишения”, което е по-сериозна форма на бедност, също е спаднал: от 41,2% през 2008 година до 20,9% през 2018. Да, с тези данни все още сме на опашката в ЕС и изоставаме дори от Румъния, с която тръгнахме наравно. Но те показват най-вече едно: че поради лошо управление сме пропуснали много ползи от еврочленството. И че всъщност бихме могли да наваксваме изоставането си много по-бързо.
Понякога в подкрепа на твърденията за нарастваща бедност се привежда увеличаването на българския Джини коефициент с около 7% за последните десет години. Наистина, днес стойността му е около 40%, което е необичайно за Европа и типично за държави като САЩ и Мексико. Но Джини е индикатор за неравенство, а не за бедност – той показва, че доходите на най-богатите са нараствали по-бързо от тези на по-бедните.
3. ЕС ще стане по-силен, ако националните държави взимат повече решения
Много партии искат да “засилят” ЕС, като прехвърлят повече решения на националните правителства и парламенти. ЕС в момента има наднационални правомощия основно в три области: единния вътрешен пазар (свободата на придвижване на хора, капитали, стоки и услуги), еврозоната и спазването на общи правни стандарти (включително човешките права). Прехвърляне на правомощия към националните държави означава просто разграждане на някоя от тези области. А ако и трите се разградят, ЕС ще изчезне. Ако пък част от тях се ренационализира, той ще отслабне. Това са математически, логически и физически закони, а не някаква висша политика. Нещо повече: и днес основните суверенни прерогативи на държавите не са прехвърлени на ЕС – те са в ръцете на националните им правителства и парламенти. Това са фискалните правомощия (бюджет и данъци), външната политика и отбраната. ЕС е наднационален съюз на суверенни държави.
4. България има интерес от това националните държави да взимат самостоятелно повечето решения в ЕС
България всъщност има точно обратния интерес: от повече общностни, европейски решения. Отмяната на “двойния стандарт” например може да стане само с общностно, единно за целия ЕС решение. Достъпът на българските превозвачи до пазарите на други страни-членки също е резултат от обща европейска политика (свобода на движение на услуги). България има интерес и от включване в еврозоната и в банковия съюз. От обща европейска сигурност и евентуално армия. От енергиен съюз, който да направи цената, която плащаме за руски газ, равна на германската (около два пъти по-ниска от нашата). Всичко това са наднационални политики. Но мнозина от най-гласовитите “защитници на националния ни интерес” всъщност се противопоставят на разширяването на европейските правомощия.
5. Миграцията е най-голямата опасност за България
След 2015 година миграционният натиск към Европа намаля силно. Затварянето на границите на много държави и ограничаването на приема в Германия и Швеция са основните причини. Споразумението с Ердоган също е от ключово значение – заради него милионите бежанци от Сирия остават в Турция. А миграцията към Източна Европа е де факто нулева и по икономически съображения – мигрантите предпочитат страни като Германия например. Накратко: мигранти в България почти няма – те са просто удобно плашило.
6. Салвини, Льо Пен, Фараж и Орбан мислят доброто на България и затова трябва да им помагаме
Партиите на Салвини, Льо Пен и Фараж са движени от настроения срещу източноевропейските мигранти и работници. Във Великобритания например мнозина гласуваха за Брекзит, за да предотвратят достъпа на поляци, румънци и българи до пазара на труда. Подобни са настроенията и сред избирателите на Льо Пен. Салвини и Льо Пен представляват освен това много сериозна заплаха за еврозоната (в която ние искаме да влезем). Орбан пък не подкрепи Северна Македония и даде убежище на Груевски. А политиката му всяка държава самостоятелно да решава мигрантските въпроси изобщо не е изгодна за нас. Тъй като сме външна граница на ЕС и граничим с Турция, имаме нужда от силен ЕС, който да предотвратява кризи и да подпомага страните под външен натиск. И не на последно място: Льо Пен и Фараж търсят подкрепа в Източна Европа, за да станат по-влиятелни в ЕС. А в нашия регион предлагането на “полезни идиоти” никога не е страдало от дефицит.
7. Прокуратурата хем повдига политически обвинения, хем се ползва с доверие
Някои партии искат да се изкарат борци срещу корупцията и дефектите на съдебната ни система, но без да се конфронтират със силни фигури като главния прокурор. Резултатът е половинчато недоносче.
8. Хем сме европейци, хем сме хомофоби
На ценностно равнище Европа категорично отрича хомофобията. Това отрицание е скрепено и с развита система от права. Но в България много партии (включително уж проевропейски) нападат всичко това като “джендър идеология” и дори успяха да превърнат понятието “джендър” в мръсна дума. Продължавайки по този начин, рискуваме да останем европейци само в смисъл на посмешището на Европа.
9. Хем сме християни, хем не сме състрадателни (и сме против Папата)
Това е като дървено желязо. Няма несъстрадателни християни – християнството стъпва на състраданието към ближния, на задължението да помогнеш на човек в беда. Ако в България са се появили несъстрадателни християни, това сигурно е в резултат от някаква постсъветска генетична мутация.
10. Борим се срещу корупцията, но за нас темата “КТБ” не съществува
Коментар тук не е нужен.
И накрая един бонус:
11. Ако си си бил братовчеда, значи не може той да е подставено лице, чрез което си въртиш бизнеса.