Демографският срив минира бъдещето на държавата
Тежки публични спорове водят някои политици по твърде главоболната тема дали излизаме от икономическата криза или тъпчем на място, преодолявайки мъчително тежкото наследство на няколко предишни правителства. И какво точно трябва да направим, за да излезем най-сетне от тресавището, в което вече две десетилетия уж все търсим спасителен брод, а в повечето случаи се въртим в някакъв умопомрачителен кръг от задълбочаващи се проблеми. Докато домораслият политически „елит“ се замеря с взаимни обвинения, страната навлиза главоломно в друга апокалиптична за нея спирала, наречена демографски срив. Това е поредната национална катастрофа, която за разлика от предишните заплашва самото ни съществуване, но по правило години наред не попада в полезрението на разни овластени персони, сред чиито основни задължения е и да гарантират възпроизводството на нацията. Пък и те очевидно не изпитват особена слабост към четене и осмисляне на статистиката и разработките на наши и чужди институти и агенции – там нещата са повече от отчайващи за бъдещето на нашата държава.
Едно изследване на Организацията на обединените нации показва, че най-бързо изчезващият етнос в света е българският, следван от естонците и латвийците. В това отношение процесите се движат в геометрична прогресия и след близо 40 години най-вероятно ще се стопим до около 4,5 милиона. След т. нар. преход сме намалели с почти два милиона и тази гибелна тенденция продължава и до днес. Младите хора до 19 г. ще паднат под милион, приблизително толкова ще са и тези в групата между 20 и З9. Една четвърт от населението у нас сега е на възраст над 60-те, до 2015-та ще се окажем най-застаряващата нация, за късо време делът на младежите от цигански произход у нас ще достигне, а според някои прогнози ще надмине 40 процента. На всеки 12 месеца в страната умират около 50 хиляди човека – колкото един град като Търговище, например, отрицателният прираст гони същата цифра, а плътността на населението от 80-85 на квадратен километър ще намалее до приблизително 50 човека.
Това е резултатът от бандитската анархо-слободия, натрапена ни от наши и чужди „корифеи“ като неолиберален модел в името на някаква криворазбана демокрация – разбирана от тях като възможност да разграбят и опустошат България.
Бащите на нашия криминален преход или не си даваха сметка, или (подтиквани и отвън) съзнателно създадоха убийствен дисбаланс в регионалното развитие на държавата, разгромявайки индустрията, селското стопанство, социалната защита – вместо да ги осъвременят и модернизират. Така лишиха милиони хора от поминък, от перспектива и едни потърсиха спасение в чужбина, други в градовете ни, където днес живее около 80 процента от населението, стотици села запустяват, а от общо 264 общини 53 са почти тотално обезлюдени. В редица други българският етнос е на изчезване и на негово място идва безконтролната и критична по мащабите си циганизация. Няма район у нас незасегнат от тези процеси, а в областите Враца, Монтана и Видин нещата са просто ужасяващи. Не случайно Северозападната част от територията ни наскоро бе обявена за най-бедния район на континента, каквато впрочем е и държавата в рамките на Европейския съюз.
Отделно е, че при високата раждаемост сред ромите и турците в един недалечен ден нашият етнос ще се превърне в малцинство, последвано от налагането на друг етнокултурен, антибългарски модел в обществото, който е в състояние дори да обезличи националната ни идентичност. Порочната система за получаване на социални помощи и пари за майчинство при многолюдните фамилии на циганите се е превърнала в истинска индустрия, която източва 68 процента от средствата, предвидени в тази сфера. Наслушахме се в последните години на разни гръмки обещания за радикални реформи в социалната сфера, някакви фамозни програми за семейно планиране и специална подкрепа за родители с не повече от две-три деца, данъчни облекчения, нисколихвени кредити. Говореха ни за получаване на стипендии само при показан добър успех, което щяло да ограничи броя на децата в риск и дори спиране на семейните надбавки за семейства, които отказват да се социализират, не пускат децата си на училище и ги пращат на улицата да просят или да крадат. Естествено, и от това нищо не излезе на практика, въпреки розовите обещания и томовете изписана ( и добре платена) на разни „творчески“ колективи и консултантски фирми книжнина. А междувременно броят на първокласниците намалява драстично, за разлика от тези ( по правило от цигански фамилии), които пребивават в класните стаи не повече от шест месеца. Във все по-голям брой селища училищата пускат кепенци, читалищата – също, или просто са разграбени. Всяко трето дете от малцинствата не знае български език, на някои места дори отказват да го изучават – което обяснява и масовите двойки при матурите в редица от т. нар. смесени райони. Там се извършва несекваща, съзнателна и безнаказана дебългаризация, което половин дузина правителства се правеха, че не забелязват и с бездействие, с престъпния си конформизъм и продажничество съдействаха на вътрешни и външни сили да дестабилизират и ерозират България.
Остри полемики се водят в публичното пространство и по темата има ли ръст в икономиката, колко е той и какъв трябва да бъде, за да закърпим положението в иначе перманентната и безпрецедентна в новата ни история след Освобождението от турско робство 20-годишна криза, стегнала в желязна примка нашата опоскана държава. За каква икономика говорим, след като тя не е в състояние да изхрани и обезпечи нормалния живот на значителна част от населението, което впрочем беше предвидено още в антибългарската, мракобесна програма за разорението на страната, известна като „Планът Ран-Ът„… И как ще изглежда нашето стопанство като цяло през следващите няколко десетилетия, при положение, че нацията ни се топи и застарява, способните и образовани хора бягат в чужбина, нискоквалифицираната работна ръка се увеличава, а бизнесът се чуди откъде да си осигури подготвени специалисти – защото между него и образователната ни система също има драстично разминаване в целите.
И досега е сме чули ясен отговор на този и други въпроси- какви точно приоритети ще определят българската икономическа политика в следващите 30 години, например. И по какъв начин ще бъде спрян катастрофалният демографски срив, което не е въпрос на псевдонаучни спорове, на политически анатеми и схоластика, а опира до дългосрочна и ефикасна стратегия за защита на държавността и на българския етнос.
Източник – Вестник Атака