„Да се намери най-голямата цяла стойност на параметъра А, за която всички корени на уравнението (a-1)(a+1)-a(x+1)= -1 са отрицателни числа.” Из изпитен тест за седми клас
Днес е първи юни, денят на детето. Отвсякъде се леят високоговорителни патетики и втръснали клишета, които от години бетонират фасадата на нашата фалшива загриженост и безотговорно равнодушие към българските деца.
В интерес на истината ще кажем, че те растат в джунглата от няколко държавни агенции, предопределени да закрилят правата им, недообмислен семеен кодекс, непрекъсващо и все по-ирационално образователно експериментаторство, социален и семеен стрес и безмилостни обществени норми.
Горчивина и отвъд статистическите данни
Статистиката сочи, че само през последната година 3.000 новородени български деца са изоставени от майките си в болници и социални домове, като тук не се включват захвърлените на абсолютния произвол бебета, на улицата, в обществени тоалетни, в контейнери за боклук. Не е описан и случаят с ученичката от Котел, която роди здраво детенце и го уби, за да не пречи на мечтата й да стане фолкпевица. Статистиката сама по себе си казва много, но не достатъчно.
В статистиката е премълчан моралният срив, който отне на детето същностната и конкретна символика да значи надежда, живот и бъдеще. Често се случва да гледаме или четем репортажи за благородни осиновители от чужбина, които преодоляват дългогодишните и отчайващи административни препятствия, за да осмислят съществуването си, давайки шанс на някое малко и обречено същество от социален дом. Екзотика на нормалното, нека така да се изразим. Социалните домове и техните питомци обаче са тема неудобна и безкрайна, за да я разнищим сега. Допускаме, че изоставените там деца са изключение от правилото, частен случай, за който навярно се търси доброто решение…
Каква е държавната политика в общия случай тогава? Изначално непочтена дори поради факта, че едни български деца получават, макар и малки надбавки, а други не – сякаш държавата не ги припознава като свои. Ако заемем условието на труднорешимото уравнение за седми клас, ще кажем, че в случая с детските надбавки не се търсят параметрите на социалната справедливост, а на общата.
Визии vs. реалност
Детски надбавки трябва да получава всяко родено българче и най-важното, те да се събират през годините в специален влог до навършване на пълнолетие, и едва тогава да се дават накуп, като минимален житейски старт и шанс за всекиго…
Труднорешима задача открай време
На днешния първи юни разполагаме с какви ли не закони, визии и стратегии, предназначени за децата ни. Остава само да се намери най-голямата цяла стойност на параметъра. Което значи да изпълним с любов, ангажираност и разбиране средата, в която растат децата, да внесем ценности и ред в обществото, и да сме що-годе добър пример като родители и граждани. Труднорешимо уравнение открай време…