По-младите българи със сигурност не са чували за абревиатурата УБО. Става въпрос за управление „Безопасност и охрана„, известно преди и като Пето главно управление на Държавна сигурност. Създадено с цел да охранява и обслужва избраните, УБО бе един от символите на тоталитарната държава. 25 години след началото на демократичните промени УБО-то (да, хората го членуваха в разговорите си) за първи път се сдоби със закон, по който да работи. Досега неговият наследник – Националната служба за охрана, работи по правилник и съществува по силата на преходни разпоредби в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Приемането на първия в историята Закон за Националната служба за охрана, който регламентира подробно обхвата на дейността и правомощията на служителите, остана обаче леко встрани покрай извънредната концентрация на развръзки и скандали в края на политическия сезон. Добре, в крайна сметка НСО се сдоби със закон, само че той нито дава ясна граница на кръга от лица, които ще се ползват от услугите на службата, нито дава ясна граница на правомощията на въоръжените охранители. Българският хелзинкски комитет (БХК) и „Протестна мрежа“ реагираха като призоваха в открити писма президента Росен Плевнелиев да използва конституционното си правомощие и да върне закона за повторно разглеждане от Народното събрание. През следващата седмица ще научим какво е решението на държавния глава.
Кого и как?
Интересна подробност е фактът, че в последния момент ГЕРБ и ДПС гласуваха допълнение в закона, според което освен висшите държавници, могат да бъдат охранявани и „други лица, свързани с националната сигурност„. Това „друго лице“ веднага бе разчетено от опозицията, както и от някои медии като почетния председател на ДПС Ахмед Доган. В момента той не заема никакъв държавен пост и впечатляващата му охрана от НСО може да бъда опакована само като нужна на „друго лице, свързано с националната сигурност“. През така отворената вратичка обаче абсолютно всеки може да получи държавна охрана, стига държавната служба да прецени това. И ако поправката не беше приета, г-н Доган трябваше да бъде лишен от гардовете, които са денонощно около него за сметка на данъкоплатеца.
Вторият проблем в закона са на практика неограничените правомощия на охранителите от НСО. Те имат право да използват физическа сила и оръжие, но за разлика от Закона за МВР, новият устройствен закон на службата не ги ограничава да използват само „абсолютно необходимата сила„, както и не им забранява да използват „животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго„, посочва в писмото си БХК. Тези ограничения присъстват в Закона за МВР след натиск от Европейския съд по правата на човека, който няколко пъти е осъждал България заради липсата им. Сега служителите на МВР трябва да се съобразяват с Европейската конвенция по правата на човека, а служителите на НСО не трябва.
И това не е всичко. Липсата на достатъчно ограничения и достатъчно ясни регулации в закона позволяват и употребата на оръжие дори срещу човек, който не застрашава нечий живот. Липсва и задължение за отчетност при случаите на употреба на оръжие.
„Всичко е както преди“
Това е популярна реплика, която един от героите в български ТВ-сериал оставя като послание върху бележка. Т.е. който е контролирал съдбите преди, ги контролира и днес. Новият закон за НСО затвърждава това усещане. Избраните имат привилегии. Те използват целия държавен ресурс. Те пътуват с държавни лимузини, живеят в държавни резиденции, ядат (буквално) държавна храна, а охранителите им имат право да ги защитават както намерят за добре от всяко досадно за тях поведение. Не само опасно.
Усещането е за привилегии, които са добре познати от годините на комунизма. Николай Слатински, който е бивш депутат от СДС и бивш съветник по националната сигурност на президента Георги Първанов, нарече облечената в закон служба „полузаконно родено дете на УБО„. Дори значителна част от служителите са същите. България узакони преторианската гвардия, която обслужва избраниците, без да се съобразява с гражданите. Десетки са случаите, в които кортежи на НСО блъскат частни автомобили, а после разследването установява… „ама, разбира се, хората са виновни„. Затова този закон връща България в годините на УБО-то. Второстепенен въпрос е на чие подчинение е тази служба – в случая на президента. За гражданите това не е толкова важно. Важно е, че всичко е както преди.